Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Европейская старинная литература » Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:

„Отвличането на Гениевра“, роман в проза от началото на ХІІІ век, пренаписва прочутия епизод от романа на Кретиен дьо Троа „Ланселот, Рицаря на каруцата“ (1180). Доразвит, осветен по нов начин, епизодът с отвличането на съпругата на Артур и спасяването й от Ланселот е разказ за опиянението от любовната страст и за драматичните последици от нея. Интригата на този роман включва също приключения на редица други представители на рицарския елит от Артуровата Кръгла маса. Сред множеството сюжетни линии, проследявани по принципа на т.нар. преплетено повествование, все по-отчетливо звучи и мотивът за духовните въжделения на рицарството. Техен символ е търсенето на Граала. „Отвличането на Гениевра“ е част от мащабния роман в проза „Ланселот“, който от своя страна се вписва в най-представителния романен цикъл на ХІІІ век във Франция — „Ланселот-Граал“. Стоян Атанасов
1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 149
Перейти на страницу:

— Сир, стана така, че скоро се сражавах срещу един рицар в двора на моя господар крал Артур и го убих. Същия този ден, докато бях на маса, някакъв друг рицар се яви в залата пред крал Артур и заяви пред всички, че съм убил рицаря чрез предателство. Щял да го докаже, ако се осмеля да се оправдая пред вашия двор. Уверих го, че ще сторя това. Той ми определи днешната дата. Ето защо съм тук. Ако въпросният рицар присъства, нека излезе, тъй като съм готов да се защитавам от обвинението, което отправи срещу мен.

На мига се изправил един рицар, който заявил на Ланселот:

— Васале, аз ви обвиних в предателство към рицаря, когото убихте. Не съм изрекъл нищо, което да не съм в състояние да докажа, ако имате смелостта да се защитавате.

— Разбира се — отвърнал Ланселот, — ако не беше такова намерението ми, нямаше да дойда от толкова далеч.

Той тържествено подал своя залог на краля:

— Вземете, сир! Готов съм да отхвърля обвинението на този рицар.

Другият пък се обявил в защита на своята жалба. Така крал Бодмагю получил залог и от двете страни. Сетне помолил Ланселот да седне до него и го попитал кой е, ала последният отказал да му каже, страхувайки се да не бъде разпознат. Тогава кралят поискал да научи името на рицаря, заради когото го обвиняват.

— Сир — рекъл му той, — със сигурност няма да съм аз този, който ще ви го разкрие.

Кралят не настоял. Междувременно рицарят се бил облякъл великолепно — с ризница, хем устойчива, хем лека, хубав шлем, остър меч и добър щит. Държал в ръка късо и тежко копие, чието дърво било особено здраво, а острието — пронизващо и остро. Към него било закачено аленочервено знаме. Аленочервени били също и щитът, шлемът и амунициите на коня. Тъй като той винаги носел такива доспехи, тези, които не знаели името му, го наричали Аленочервения рицар. След като бил напълно въоръжен, той пришпорил коня си, който бил едър и бърз, а сетне грабнал щита и копието си. Ланселот също се качил на седлото. Донесли му добро и здраво копие, такова, за каквото ги бил помолил.

Всички се втурнали на ливадата, за да присъстват на двубоя между двамата рицари. Наобиколили бойното поле, като считали за съвсем полудял рицаря, който се сражава срещу Аргодрас, „защото в този край не познаваме — рекли те — по-добър рицар от него“.

Двамата противници се впуснали един срещу друг с цялата бързина, на която били способни конете им. Нанесли си толкова жестоки удари, че всеки забил острието на копието си през щита и ризницата на другия. Ако двете оръжия не се били разпръснали на парчета, и двамата щели да бъдат смъртно ранени. Изправен на стремената, Ланселот блъснал Аргодрас с тяло и с щит. Повалил го от седлото и го съборил на земята по гръб пред погледа на всички присъстващи. Другият се изправил бързо като силен мъж, какъвто бил. Извадил меча и метнал щита на главата си. Докато след удара си Ланселот вече се завръщал, Аргодрас размахал меча си и ударил коня му толкова свирепо, че забил надълбоко оръжието в главата на животното. Конят се свлякъл на земята, неспособен да удържи тежестта на товара си. Ланселот стъпил на крака:

— Сеньор рицарю — казал му Аргодрас, — вие много изискано слязохте от коня си, за да ми правите компания на земята!

Без да отговаря на подигравките на Аргодрас, Ланселот извадил меча и сложил щита пред себе си, за да се предпази. Другият сторил същото. Връхлетели един на друг. Щитовете и ризниците им се разхвърчали на парчета, а от шлемовете им струели искри. Размотавали се взаимно ту тук, ту там, според това дали си поемали въздух, или добивали сила. Рицарят оказвал такава съпротива на Ланселот, че за присъстващите било трудно да различат кой от двамата има превъзходство в битката. Нанасяли си такива удари, че и двамата били покрити с по-леки или по-дълбоки наранявания. Ланселот удрял толкова жестоко, че помитал всяка част от доспехите, до която се досегнел. Другият се задоволявал с това да се предпазва и понасял ударите до такава степен, че щитът му бил надупчен, както в горната, така и в долната си част. Ризницата му била разкъсана почти навсякъде и бримките й осейвали ливадата на бойното поле, а шлемът му — толкова очукан, че вече никак не го предпазвал. Ала Ланселот размахвал оръжието си, без да спира, като човек, преливащ от енергия и сила. Притискал Аргодрас толкова силно, че последният не можел да направи нищо повече, освен да се отбранява. Страхувал се от меча, който бил усетил до кръв на повече от десет места. Ланселот го разкарвал, както пожелае, ту напред, ту назад. Довел го дотам, че за всички станало ясно: часът на смъртта му е настъпил, ако Ланселот не го пощади. Но вместо да прояви и най-малката милост, Ланселот, обратно, притискал го толкова жестоко, че другият трябвало да признае поражението си с меч. Но все пак се надявал на ръкопашния бой (той бил наистина един от най-яките рицари). Захвърлил един след друг на земята щита и меча си и се затичал да нападне Ланселот с голи ръце. Щом го видял да приближава, Ланселот сторил същото. Сграбчили се за ръцете, като си ги извили взаимно. Ланселот, чиято сила била голяма, го надигнал на известно разстояние от земята и го блъснал така безмилостно, че другият припаднал от болка, а сърцето му за малко не се пръснало в гърдите. Ланселот изтръгнал бързо шлема от главата му, след това взел меча, който видял захвърлен на земята, замахал с него и нанесъл такъв жесток удар в лицето на Аргодрас, че разсякъл целия му отдушник чак до ушите. Другият, който усетил прегръдката на смъртта, се оставил, а Ланселот му отсякъл главата, без да чака повече. Сторил го заради Мелеаган, с когото рицарят бил братовчед. Сетне взел главата му и се явил пред крал Бодмагю:

1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)