Артър & Джордж [bg]

Естествено, въпросът бива разрешен от мама. Тя кани Джийн в Ингълтън, като предлага Джордж да дойде на следващия ден. Вечерта след пристигането на Джийн мама внезапно се сеща за нещо. Сваля малък пръстен от левия пръст на лявата си ръка и го слага върху същия пръст на гостенката. Пръстенът със светъл сапфирен кабошон някога е принадлежал на мамината пралеля.

Джийн го оглежда, завърта ръка и бързо го сваля.

— Не мога да приема ваши семейни бижута.

— Имам го от пралеля си. Тя смяташе, че ми отива на косата. Така беше, но вече не е. Сега отива на вашата. А за мен сте част от семейството. Още откакто ви срещнах за пръв път.

Джийн не може да откаже на мама; малцина могат. Когато пристига, Артър демонстративно не забелязва пръстена; накрая му го посочват. Дори и тогава той прикрива радостта си и отбелязва, че е много малък, и дава на жените повод да му се присмеят. Сега Джийн носи не просто пръстен на Артър, а пръстен на рода Дойл, което е все същото; може би дори по-добро. Представя си как го вижда над покривката на отрупана маса, над клавишите на пиано, над парапета на театрална ложа или над конски юзди. Приема пръстена като символ, който я обвързва с него. Негова мистична съпруга.

На джентълмена са разрешени два вида благородни лъжи: за да запази честта на жена и за да влезе в битка, когато каузата е праведна. Благородните лъжи, които използва Артър пред Туй, са далеч по-многобройни, отколкото си е представял. Отначало той допуска, че сред суматохата на неговите дни и седмици, на неговите приключения и възторзи, състезания и пътешествия просто не ще възникне необходимостта да я лъже. Джийн ще потъне в пролуките на календара. Но тъй като не може да изчезне от неговото сърце, тя не може да изчезне и от мислите и съзнанието му. Оказва се, че около всяка среща, всеки план, всяка пратена бележка или писмо, дори около всяка мисъл за нея изниква ограда от едни или други лъжи. Най-често това са безмълвни лъжи, макар че понякога се налага да бъдат изречени; така или иначе — чистопробни лъжи. А Туй е тъй безпределно доверчива; винаги е приемала неговите внезапни промени в плановете, неговите импулси, неговите решения да остане или да замине. Артър знае, че тя не подозира нищо, и това още по-силно обтяга нервите му. Не може да си представи как прелюбодейците се примиряват със съвестта си; колко примитивни в морално отношение трябва да бъдат просто за да поддържат необходимите измами.