Рейн-сан: Сеч [bg]

Не отговорих.

— Убивали сте, разбира се. Нали тъкмо моето управление ви спаси от последиците, като отказа негови служители да дадат показания в така наречената афера „Зелени барети“. Не ви обвинявам. Просто искам да ви покажа, че разбирам. Никой не бива да бъде изправян пред такива решения, но хората като нас постоянно са принудени да ги взимат. Мъчни решения за това как да бъдат спасени колкото може повече хора. И аз взех такова мъчно решение за вас. Беше грозно, откровено си го признавам. Но трябваше да се направи. Няма да ви лъжа, бих го направил пак — обаче само при същите обстоятелства. А сега обстоятелствата се промениха. Пионките, които трябваше да се пренаредят, са пренаредени. Пионките, които трябваше да се отстранят, са отстранени.

В душата ми едва–едва започна да се промъква тревога. Какво искаше да каже…

— Сугихара ли имате предвид?

— Да.

Все едно получих удар в корема.

— Какво? Кога?

— Преди малко. — Уилсън изненадано се озърна през рамо. — Мислех, че ще останете доволен. Спестихме ви риска да го направите сам, а и неговото отстраняване ви избавя от лични усложнения, разбира се.

Затова ли изглеждаше толкова уверен, че може да ме купи? Понеже ме отърваваше от Сугихара?

Помислих си за Мария. В какъв ли ад е попаднала, след като се е прибрала вкъщи? Какво правеше в момента?

— Какво искате да кажете? — успях да попитам, за да спечеля време.

— Я стига, зная за жена му. Нали така ви откриха моите хора. Е, сега тя е вдовица. Сигурно се нуждае от известна утеха.

След като не му отговорих, той отново се озърна назад. Този път със загрижено изражение.

— Мислех, че връзката ви… не е много сериозна. Дано сега пък не ви се сторя коравосърдечен. Но ако съм подценил чувствата ви към нея, е, струва ми се, че това развитие на нещата е още по–благоприятно за вас.

— Кой го е извършил? — попитах аз. — Виктор е мъртъв.

— Няма нужда да навлизаме в подробности за източниците и методите, нали?

— Вие ли? — Но още щом произнесох думите, осъзнах, че не е възможно. Цялата тази операция се основаваше на опровержимостта. Нямаше как Уилсън лично да очисти депутат в японската Диета.

— Сам знаете, че не съм аз.

Имаше само още една възможност.

— Йокояма ли?

— Не мога нито да потвърдя, нито да отрека.

— Как?

— Е, Сугихара беше излязъл със свои колеги. Явно е получил инфаркт.

— Като министър–председателя Охира ли?

— Да, повторение, което се бяхме надявали да избегнем. Но после Виктор възложи поръчката на вас, едното доведе до другото и се наложи известна импровизация.

— Как го е направил Йокояма? С някаква отрова, която са приготвили факирите от вашия научно–технически отдел ли?

— Нещо такова, да. И вие ще разполагате със същото, ако се съгласите да работите за мен. Човек като вас ще ми е от голяма полза.

Пропъдих мислите си за Мария. По–късно щях да се занимавам с тях, а несъмнено и с други. Сега не можех да си позволя да се разсейвам.

— Ами ако не обичам да ме използват?