Дама, поп, асо, шпионин [bg]
- Автор: Ле Карре Джон
- Серия: Карла #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-093-2
- Переводчик: Герасим Й. Славов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дама, поп, асо, шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— Питър, искам от сега нататък да го караш по-леко.
— Три месеца без право на избор ли?
— Почини си малко.
След като затвори вратата след него, на Гуилъм изведнъж му се прииска да пожелае на Смайли „лека нощ“ или дори „успех“, затова се пресегна през седалката, свали прозореца и си пое дъх да извика. Но Смайли беше изчезнал. Не познаваше друг човек, който можеше толкова бързо да изчезне в тълпата.
През остатъка от тази нощ светлината в прозореца на таванската стая на мистър Бараклъф в хотел „Айлей“ не угасна. Измачкан, небръснат, Джордж Смайли не вдигаше глава от масичката на майора, четейки, сравнявайки, водейки бележки, правейки справки с такава упоритост, която, погледната отстрани, със сигурност би му напомнила за последните дни на Контрола на петия етаж в Цирка. Докато се ровеше в документите, той преглеждаше молбите за отпуска и болничните листове от последната година, донесени от Гуилъм, и ги слагаше до описанията на официалните пътувания на културния аташе Алексей Александрович Поляков, командировките му до Москва, пътуванията му извън Лондон, докладвани във Форин Офис от специалния отдел и имиграционните власти. После пак ги сравняваше с датите, на които Мерлин е предоставял своята информация, и без сам да знае защо го прави, разби докладите от „Черна магия“ на такива, които очевидно са били актуални в момента на получаването им, и други, които биха могли да бъдат задържани месец или два от Мерлин или от неговите водещи офицери, за да бъдат покрити празни периоди — това бяха анализи, характеристики на видни членове на администрацията, случайни клюки от Кремъл, които биха могли да са събрани в произволно време и съхранени за някой сушав ден. След като направи списък на актуалните доклади, той записа датите им в една колона и махна останалите. В този момент настроението му можеше да се сравни с онова на учен, който инстинктивно усеща, че е на прага на откритие, и всеки миг очаква логическата връзка. По-късно в разговор с Мендъл той каза, че било като „да сложиш всичко в една епруветка и да видиш дали ще избухне“. Най-силно впечатление му направили думите на Гуилъм, каза той, за мрачната забележка на Алълайн за мътенето на водата — иначе казано, той търсел „последния заплетен възел“, завързан от Карла, за да си обясни конкретните подозрения, породени от писмото на Ирина.
Предварителните му изводи се оказаха доста любопитни. Първо, в деветте случая, в които имаше актуални доклади от Мерлин, или Поляков е бил в Лондон, или Тоби Естерхази беше пътувал в чужбина. Второ, през ключовия период след авантюрата на Тар в Хонконг тази година Поляков се е намирал в Москва за спешни културни консултации, а скоро след това Мерлин беше изготвил един от най-впечатляващите и актуални материали за „идеологическата диверсия“ на Съединените щати, включително оценка на работата на Центъра по основните американски разузнавателни цели.
Като се върна пак назад, той установи, че обратното също е вярно — всички доклади, които беше махнал, защото нямаха връзка със скорошни събития, бяха разпространявани по времето, когато Поляков е бил в Москва или в отпуск.
Тогава го намери.
Без гръмки открития, без проблясъци, без викове „Еврика!“, без да се обажда на Гуилъм и Лейкон, без „Смайли е номер едно“. Просто тук, пред него, в документите, които проучи, и бележките, които събра, се намираше потвърждението на една теория, която Смайли, Гуилъм и Рики Тар бяха видели онзи ден от различните си гледни точки — че между къртицата Джералд и източник Мерлин имаше взаимодействие, което не можеше повече да се отрича; че знаменитата подвижност на Мерлин му позволяваше да действа като инструмент както на Карла, така и на Алълайн. Или по-скоро, разсъждаваше Смайли, премятайки кърпа на рамо и подскачайки радостно в коридора, готов да ознаменува събитието с един душ, като агент на Карла? И че в основата на този заговор се намираше една съвсем проста конструкция, която наистина го възхищаваше със симетрията си. Имаше дори физическо присъствие — тук, в Лондон, една къща, шейсет хиляди лири, платени до последното пени от Министерството на финансите; без съмнение обект на въжделения на многобройните нещастни данъкоплатци, които всеки ден минаваха покрай нея, сигурни, че никога няма да могат да си я позволят, и без да знаят, че вече са я платили. За първи път от много месеци насам почувства облекчение, когато се зае с откраднатата папка на операция „Свидетел“.