Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Тогава, само за секунда, видях същата странна картинка на мен и Едуард на верандна люлка, носейки дрехи от друг свят. Свят, където никой нямаше да се учуди, че нося негов пръстен. Просто място, където любовта беше обяснена по по-прости начини. Едно плюс, в който едно е равно на две.
Джейкъб хъркаше и се обърна на другата страна. Ръката му падна от гърба на канапето и ме притисна срещу него.
Боже Господи, та той беше тежък! И горещ! Беше жега само след няколко секунди. Опитах се да се изплъзна от ръката му без да го будя, но трябваше да бутна повече и когато ръката му падна, очите му се отвориха. Той стана на крака, оглеждайки се загрижено.
— Какво? Какво? — попита дезориентиран.
— Аз съм, Джейк. Съжалявам, че те събудих.
Той се обърна да ме погледне, примигвайки и объркан.
— Бела?
— Здравей, поспаланко.
— О, боже! Да не би да съм заспал? Съжалявам! Колко дълго съм спал?
— Само няколко минути. Загубих им бройката.
Той седна на канапето до мен.
— Уоу! Съжалявам, наистина!
Погалих косата му, опитвайки се да оправя бъркотията.
— Не се чувствай зле. Радвам се, че поспа малко.
Той се прозя и се протегна.
— Безполезен съм тия дни. Няма съмнение защо Били е постоянно навън. Толкова съм скучен.
— Ти си добре! — уверих го.
— Нека се излезем! Имам нужда от разходка или ще отцепя отново!
— Джейк, връщай се веднага да спиш. Аз съм добре! Ще се обадя на Едуард да дойде да ме вземе. — Пребърках джобовете си и осъзнах, че са празни. — Господи, ще трябва да използвам твоя телефон. Сигурно съм оставил неговия в колата.
— Не! — Джейкъб настоя, хващайки ръката ми. — Не! Остани! Не мога да повярвам, че пропилях всичкото това време.
Той ме издърпа от дивана докато говореше, и след това тръгна към пътя, навеждайки се докато минаваше през вратата. Беше станало по-студено, докато Джейкъб спеше — студът беше ужасно студен — сигурно приближаваше буря. Сякаш беше февруари, а не май.
Мразовитият въздух събуди Джейкъб. Той се обърна и се запъти назад към къщата, влачейки ме.
— Аз съм идиот! — промърмори той тихо.
— Какво има, Джейк? Значи си заспал!
— Исках да говоря с теб. Не мога да повярвам.
— Говори ми сега!
Джейкъб срещна погледа ми за секунда, а после погледна бързо към дърветата. Изглеждаше сякаш се изчервява, но не можеше да се каже, поради тъмната му кожа. Изведнъж се сетих какво ми каза Едуард, когато ме остави — че Джейкъб щеше да ми каже какво крещеше в главата си. Започнах да гриза устните си.
— Виж — каза Джейкъб — мислех да го направя малко по-различно — той се засмя, явно на себе си. — По-нежно — добави той. — Щях да поработя малко върху него — той погледна към облаците, полумрачно като следобеда. — Нямах време да поработя.
Той се засмя нервно. Все още вървяхме бавно.
— За какво говориш? — настоях аз.
Той си пое дълбоко въздух.
— Искам да ти кажа нещо. Ти вече го знаеш, но мисля, че трябва да го кажа на глас, така или иначе. За да няма повече обърквания.
Забих крака, спрях и той дойде до мен. Отдалечих си ръката и я скръстих с другата пред гърдите си. Изведнъж бях убедена, че не искам да чувам това, което щеше да ми каже. Веждите му се свиха и хвърлиха сянка върху очите му. Бяха катранено черни, когато се втренчиха в моите.
— Влюбен съм в теб, Бела — каза Джейкъб със силен, уверен глас. — Бела, обичам те. И искам да избереш мен пред него. Знам, че не чувстваш същото, но исках да ти кажа истината, за да си наясно с възможностите си. Не искам да има някакви недоразумения между нас.
15. Залог
Спрях и го гледах около минута, безмълвна. Не можех да измисля какво да му кажа.
Както гледаше как се вцепенявам от вълнение, сериозността напусна лицето му.
— Добре — каза той, смеейки се. — Това е всичко.
— Джейк — усетих, че имаше нещо голямо — буца — в гърлото ми. Опитах се да премахна пречката. — Не мога. Имам предвид… аз не… Трябва да тръгвам. — Обърнах се, но той ме хвана за рамото.
— Не, чакай. Знам това, Бела. Но, виж, отговори ми на този въпрос, става ли? Искаш ли да си отида и да не си видим повече? Бъди честна.
Беше трудно да се концентрирам върху този въпрос, затова ми отне минута докато отговоря.