Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
Ариел простена, щом устните им се разделиха. Лусиен прекара пътечка от целувки от бузата до ухото й. Обходи мидата му с език, преди да промърмори:
— Гладна ли си?
До този момент гладът или поне гладът за храна беше последното нещо в ума й, но изведнъж се почувства изгладняла.
— Умирам от глад — отвърна тя след една дълбока въздишка, тъй като Лусиен леко стисна меката част на ухото й със зъби.
— Тогава да ядем.
Отдръпна се от нея толкова рязко, че Ариел отвори изненадано очи. Седна и видя, че Лусиен седи пред купата със сушените листа. Наведе се напред и внимателно духна към листата. Щом от тях изведнъж изскочи пламък, който се издигна към тавана, Ариел отново се почувства така, сякаш вече беше изживявала това. Знаеше, че вече е виждала този пламък, но щом се опита да се съсредоточи, споменът й убягна.
— Не мисли за него, Ариел! — властно рече Лусиен, като вдигна лице към нея. — Просто дръж кристала, гледай в пламъка и мисли за кристалната пещера. Направи го, Ариел. Направи го сега.
„Наистина съм омагьосана!“, помисли си тя, докато ръката й автоматично хващаше кристала в отговор на подканващия му поглед. Погледът й се закова в пламъка. В ума й незабавно изплува образа на кристалната пещера и то с такива детайли, та Ариел се досети, че спомена не е само неин. Лусиен го подсилваше със своите спомени. Той беше в ума й и контролираше мислите й!
Ариел се опита да се противопостави на властта му. Но колкото и да опитваше, не можеше да изхвърли от ума си представата за пещерата, нито можеше да пусне кристала. Можеше само да се взира в пламъка и да си спомня, че Лусиен искаше от нея да си представя, да вижда това, което той искаше да вижда.
Изведнъж пламъкът трепна и стана толкова ярък, че Ариел извика изплашено и затвори очи. Когато ги отвори миг по-късно вече не бяха в пентаграмата. Намираха се в кристалната пещера!
Но това беше невъзможно! Сигурно беше илюзия, каза си тя, като прекара ръка пред очите си. Но щом я свали, пещерата все още беше там.
— Яж, Ариел — дрезгаво заповяда Лусиен, като побутна кошницата пред нея и отвори капака й.
Едва сега Ариел разбра какво правеше той. Беше споменал, че Гейлън е искал от нея да яде в пещерата, за да се освободи от задръжките си. Очевидно Лусиен беше решил да използва същата хитрина. Разбираше какви са основанията му. Щом искаше да прави с него любов, лишена от задръжки, е, тогава трябваше да се освободи от тях. Но въпреки че разбираше основанията му, тя се възмути от това, че Лусиен използва трикове.
Възмущението й обаче не отслаби ни най-малко апетита й. Все още беше прегладняла и погледна в кошницата. Имаше бутилка бяло вино, голяма кутия шоколадови бисквити, буркан с мед, две зрели праскови и два банана. Не би избрала точно такова меню, но в момента всяка храна беше по-добра от нищо.
Шоколадът беше нейната страст, така че Ариел грабна кутията със сладкишите. Разкъса опаковката й и погълна три бисквити, като гледаше лицето на Лусиен. Когато преглъщаше третата бисквита вече бе решила, че харесва вида му. Истина беше, че чертите му бяха прекалено остри, за да го направят класически красив, но в тях имаше някаква сурова привлекателност.
Неочаквано изпита непреодолимото желание да докосне лицето му, да изследва всяка черта и извивка. Все пак се сдържа, защото усети, че подтикът не е естествен, а предизвикан от пещерата.
Отново изпита възмущение и в този миг лицето на Лусиен стана загрижено. Едва тогава се досети, че той чете мислите й и това я подлуди. Ако възнамеряваше да я прелъсти с пещерата си, поне можеше да й даде малко емоционална неприкосновеност.
Взе си друга бисквита и отхапа от нея, преди да попита:
— Какво има, Лусиен? Нещата не се ли развиват според плана?
Лусиен учудено вдигна вежди при подигравката й. Беше искрено учуден от внезапния й гняв, но докато я гледаше как яде бисквитата осъзна, че тази реакция е можело да се предположи. След първата хапка задръжките й са започнали да изчезват. Първите емоции, които се разкриваха, естествено бяха гнева и страха. Беше се съгласила на тази магия, за да спаси брат си, а не от желание да стане жена на Лусиен. Едва когато чувството на възмущение останеше назад, Ариел можеше да се поддаде на сластта.
— Нека просто кажем, че не реагираш по начина, по който очаквах — отговори той.
— Е, нали знаеш какви сме ние, простосмъртните — каза тя с красноречиво свиване на раменете. Довърши курабийката и се протегна за още една. — Винаги можеш да очакваш от нас нещо непредвидено.