Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
— Така си знаех.
— Знам какво правиш — обяви тя. — Опитваш се да се отървеш от задръжките ми.
Лусиен я изгледа замислено.
— Това плаши ли те?
— Ти си магьосник, не Зигмунд Фройд, така че престани да ме анализираш — каза тя. — Освен това не съм задължена да отговарям на въпросите ти. Можеш да ги прочетеш в ума ми, нали си спомняш?
— Няма от какво да се боиш, Ариел.
— Лесно ти е да го кажеш. Не ти ще загубиш власт над себе си — рече тя в самозащита.
Лусиен осъзна, че думите й не само разкриват мислите й, но и са напълно уместни. Досегашният й любовен живот се бе състоял от фантазии, а над тях тя винаги бе имала пълна власт. Но сега бе изправена пред истинско правене на любов, което означаваше, че ще бъдат замесени нуждите и желанията на двама души. Можеше да разбере кое точно я притеснява.
— По-лесно ли ще ти бъде, ако ти поемеш контрола? — попита той.
Ариел го изгледа подозрително.
— Опитваш се да ме измамиш.
— Не — поклати глава той. — Както ти казах, за да се осъществи магията трябва да влезеш в нея доброволно. Това означава, че не мога да използвам измама.
— Ако това е вярно, тогава защо ти беше нужна пещерата? — запита тя.
— Вече ти обясних за пещерата — отвърна той. — Тя е неделима част от нашия брачен ритуал. При нормални условия щях да те отведа в нея. Тъй като не мога да го направя, налага се да разчитам, че кристала ще доведе магическите й сили при нас.
— Значи съм била права. Кристалът е от пещерата — каза тя, като вдигна ръка към него.
— Да, той е от пещерата — успя да каже той, преди Ариел да го е докоснала. Едва тогава Лусиен осъзна, че тъй като тя вече бе изяла няколко бисквити задръжките й вече не съществуваха и гневът й не се ограничаваше от нищо.
Емоционалният й смут го удари със силата на взрив. Сякаш хиляди зли демони на Гейлън бяха пуснати в главата му и пищяха в ушите му. Опитвайки се да се освободи от напиращия порой от чувства, той затвори очи и притисна с длани слепоочията си. Атаката спря изведнъж, без предупреждение.
Когато отвори очи Ариел беше коленичила пред него. Гледаше го загрижено, а в глава й се чувстваше паника.
— Какво има, Лусиен? Моля те, отговори ми! Добре ли си?
Не можеше да й отговори, но не заради емоционалната атака, която бе изтърпял. Не можеше да й отговори, защото почувства, че безпокойството й за него е искрено.
„Разбира се, че ще се безпокои за теб. Ако с теб се случи нещо, тя няма да успее да спаси брат си.“
Но в същия момент разбра, че това обяснение не е вярно. В ума й нямаше нито една мисъл за Арманд. Цялото й внимание беше фокусирано върху него. Тя се безпокоеше за него. Беше толкова загрижена за него, че тази тревога бе избутала назад собствените й емоции, което обясняваше защо атаката й беше спряла толкова рязко.
Толкова време бе изминало, откакто някой истински бе чувствал загриженост за него, че Лусиен остана да се взира зашеметен в нея. Най-накрая възвърна гласа си, щом тя повтори отчаяно:
— Лусиен, моля те, отговори ми! Добре ли си?
— Нищо ми няма — навъсено отвърна той.
Ариел седна на петите си, а по лицето й все още бе изписано безпокойство.
— Сигурен ли си?
— Разбира се — потвърди той. — А сега, докъде бяхме стигнали с разговора? А, да. Говорехме за контрола и дали няма да е по-лесно, ако той е у теб. Искаш ли го, Ариел? Искаш ли тази нощ властта да е у теб?
Ариел се намръщи от смущение. Отново й убягваше и не знаеше дали да му викне или да го удари. Току-що я бе изплашил до смърт и явно нямаше никакво намерение да й каже какво се бе случило. Всичко, което знаеше, беше, че в единия миг Лусиен седеше там с напълно нормален вид — или поне доколкото можеше да се счита за нормален вида на един намусен магьосник — а в следващия притискаше слепоочията си с длани, сякаш главата му щеше да експлодира.
Искаше да го попита — не, настояваше да й каже какво бе станало, но усещаше, че ако упорства само ще предизвика нов двубой. Освен това сега Лусиен изглежда напълно добре. Толкова добре, та Ариел заподозря, че дори за миг не е губил форма. Дали това не беше още един от номерата му да получи онова, което желаеше?
Като отстъпи назад на три фута от него, тя седна, притисна колене към гърдите си и прегърна глезените си.
— Като се има предвид неопитността ми, не мислиш ли, че ако тази вечер дадеш властта в мои ръце, ще бъде все едно, че даваш ключовете от колата си на слепец?
Лусиен донякъде наподоби позата й, тъй като сви единия си крак и обхвана коляното си с ръка.
— Истината е, че когато настъпи време за истинското свързване аз ще трябва да поема контрола до някъде, но искам ти да насочваш събитията до този момент.