Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Доктор Рейвън невярващо заекна:
— Ти ругаеш пред булката ти, която е тук само от три дни?
Джеймс изсумтя:
— Трябвало е да я чуеш как тя ругаеше, когато беше само на четиринадесет години.
— Прав е — обади се Джеси. — Един ден безкрайно дълго го слушах, а накрая се възхитих на словесната му дарба и после за всяка мръсна дума разпитах поотделно всички коняри в Балтимор. Дори баща ми не можеше да се мери с него.
— Ами какво ще кажеш за майка ти?
— Не ставай такава гад, Джеймс, само защото не ти е добре. А, госпожа Катсдор, идвате тъкмо навреме.
Джордж Рейвън капна три капки лауданум в една чаша с лимонада и я подаде на Джеймс:
— Изпий това и спри да мърмориш. Няма да те приспи, но ще притъпи острата болка в глезена ти.
Джеймс изпи цялата чаша, избърса уста с ръка и каза:
— Ето, чакам. Все още боли.
Джеси реши просто да не му обръща внимание.
— Що се отнася до майка ми — продължи тя пред Джордж Рейвън, — тя ме е учила на други неща.
— Като какви например?
Лекарят изгледа първо единия, после другия. Двамата се чепкаха като деца. Естествено, Джеймс не беше в състояние да предприеме каквото и да било в този момент, но Рейвън очакваше Джеси, младоженката, да чупи ръце притеснено, да се върти грижовно около него и да го дарява с нежни ласки — изобщо да се държи като много влюбена младоженка. Но не, тя и той се държаха като хора, които се познаваха от много отдавна, като хора, които дори не бяха особено влюбени един в друг. Каква ли всъщност беше истината за цялата работа? Нито графът, нито дукесата бяха изтървали дори една единствена любопитна подробност пред него или пред неговата собствена нова съпруга, Роуина. Доктор Рейвън се усмихна и се изправи. Роуина щеше безкрайно да го утешава, ако той самият се нарани.
— Джордж, разкарай се вече оттук с твоите съвети.
— О кей, Джеймс. Джеси, ти само се погрижи той да не се движи много насам-натам. Дръж го само на стола и в леглото — е, не точно това исках да кажа. Но никакви валсове. Никаква езда. Ще дойда да те видя в събота, Джеймс. Но не на надбягванията в Йорк.
— Заповядайте за обяд, доктор Рейвън. Защо не доведете също и Роуина?
Когато Джеси се върна в гостната след няколко минути, Джеймс я изгледа от горе до долу и започна:
— Ще ти кажа нещо, Джеси, и повече няма да го повтарям. Забранявам ти да се обличаш като момче и да яздиш Бертрам в събота.
Тя му се ухили лукаво точно като грешник, който току-що е пребъркал джобовете на свети Петър.
— Не се съмнявам, че ще мога да спечеля някоя и друга гвинея за нас, Джеймс. „Кандълторп“ е много добре уреден, но на нас все пак ни трябват пари за „Маратон“. Отвътре той изглежда като стар хамбар. Колко бих могла да спечеля в Йорк?
— Не много, така че най-добре ще е да забравиш за това.
— Може би достатъчно поне за едни нови тапети в гостната.
— Джеси…
— Имаш много интересен вид, Джеймс, точно като някой меланхоличен поет — Шели, да речем, но той беше тъмен, нали?… С този вдигнат крак, с тази къдрица, дето е провиснала над челото ти, и така, както си се отпуснал в стола, ти…
— Обещай ми. Не искам Зигмунд истерясал да влети в стаята ми, след като открие, че ти си изчезнала заедно с твоите бричове и Бертрам.
— Предполагам, че ще взема Зигмунд с мен. Нали разбираш, просто няма да знам къде да отида и той ще ми бъде нещо като водач.
— Искаш да ме накараш да те вържа за този стол ли? И наистина ще го направя, Джеси, ако не ми дадеш тържествено обещание още в този миг. Кажи го, Джеси. Кажи: „Заклевам се, че в събота няма да отида в Йорк“.
Тя му се ухили безочливо, с онази безочлива физиономия на отдавнашната хлапачка. Прииска му се с такава сила да влезе в нея, че да я заболи дори повече, отколкото сега го болеше проклетият му глезен. Никога преди не си беше давал сметка, че под своите дрехи новата Джеси си оставаше пак старата Джеси.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Изкълченият му глезен й осигуряваше временен отдих. Джеси знаеше, че той искаше да прави секс с нея. Божичко, точно преди обяд, беше й го казал с такъв развратен смях… Но начинът, по който трябваше да го извършат, сигурно щеше да бъде такъв, че тя направо щеше да остане като гръмната. Погледна Джеймс и реши, че той едва ли ще има наглостта сега да я помоли за подобно нещо. Е, жалко за пропуснатата възможност.