Тайната на Валантайн

— Здравей, Джеси. Какво се е случило с Джеймс? Харлоу не успя две думи да върже на кръст, за да ми обясни.

— Глезенът му. Не мисля, че е счупен, но не исках да рискувам в преценката си. В края на краищата вие сте лекарят.

Тя му се усмихна с най-милата си усмивка, защото Джордж Рейвън, по-нисък от Джеси и много слаб, без съмнение беше най-красивият мъж, когото тя бе виждала през живота си. Нищо чудно, че Маркъс все се оплакваше от неговите посещения при дукесата.

— Кон ли го е ритнал?

— Да, Клотилд. Съвсем сериозно си мисля, че тя му се смееше, докато той седеше на земята и я ругаеше.

— Хайде да видим как е той.

Джеймс беше отказал да отиде в спалнята си. Той се беше излегнал в едно красиво канапе от син брокат в гостната, а ритнатия си крак беше подпрял върху купчина възглавници. Беше нещастен и в ужасно настроение. Вече минаваше обяд, а ето че той седеше тук с адски болки в глезена, Джеси стоеше облечена с всичките си дрехи и за него нямаше никакви изгледи скоро да я заведе в леглото. Е, какво пък, по дяволите!

— Трябваше да се сетя, че Джеси няма да издържи и ще прати да те викнат. Защо не ми каза, че си направила тази глупост, Джеси? Мълчиш, а? Защото знаеш, че щях да ти зашия една здрава плесница, да те вземат мътните!

— По приказките му личи, че вече е добре. Хайде, Джеймс, остави Джеси на мира. Женени сте едва от три дни. Тя е постъпила съвсем правилно. Хайде сега, дай ми да видя колко силно те е ритнала Клотилд.

— Проклета кобила! Трябваше само да й дам очистително. Зигмунд я държеше, докато аз нахално извършвах неприятната процедура, но тя се отскубна от него и се нахвърли върху мен.

— Значи е била доста ядосана.

— Тя дори за миг не се замисли какво прави. Просто ритна с копито и здравата ме цапардоса. Зигмунд току-що изпрати да ме осведомят, че сега се чувствала просто чудесно. Изглежда, че освобождаването на злобата помага за другия й проблем. Дяволска кобила. Ох! По-леко, проклети мъчителю.

— Съжалявам. Джеси е права. Глезенът не е счупен, слава Богу, но, Джеймс, през следващите два дни ще трябва да оставиш всяка работа. Гледай да не стъпваш на този крак. Гледай да седиш колкото се може повече и дръж глезена си нависоко. Ето, тук ще оставя един мехлем, който Джеси трябва да втрива в глезена. Той няма да помогне кой знае колко за болката или за отока, но ще те накара да се почувстваш малко по-добре.

— В събота ще участвам в едно надбягване.

— Точно тази събота няма да участваш. Не, не, не ми се оплаквай и не ми хленчи. Гледай да не натоварваш глезена и си почивай. Джеси, ще се погрижиш ли да го държиш седнал през по-голямата част от времето?

— Разбира се, макар че той е в състояние да ни продъни главите с цветистите си ругатни.

Джордж Рейвън повдигна учудено едната си вежда. В този момент Джеси само си представи как Маркъс го е изгледал ядосано и му е казал да ходи „да се шиба“. Тази дума, както веднъж й беше разказала дукесата, предизвикала страхотно слисване в къщата, когато тя гласно взела да се чуди какво ли може да означава. „Трябваше само да видиш изражението на Баджър в този момент, беше казала тя през смях. Помислих си, че направо ще хвърли супника със супата му от костенурка по главата ми.“