Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Джеймс беше мислил, че дори оръдейни залпове не са в състояние да го събудят, заспи ли веднъж, но се оказа, че не беше прав. Писъкът на Джеси направо прониза мозъка му. Само след миг, с разтуптяно сърце, той се ококори. Джеси отново изпищя и този път, вече буден, той разбра, че това беше вик на болка и страх. Той поклати глава и се надвеси над нея. Тя сънуваше. Започна да я разтърсва, докато накрая тя отвори очи и изкрещя:
— Не! Махнете се от мен! Господин Том, не ме пипайте така. Не, не, спрете! — тя отново изпищя, този път с доста слаб гласец, и рязко подскочи.
— Джеси, събуди се, ти сънуваш кошмар. — Той я разтърси, но тя не се събуди. Само изстена пак и взе да хленчи, без да престава да се дърпа от него. — Хайде, събуди се, това е само лош сън.
— Джеймс?
— Спри да трепериш така, ти просто сънуваше кошмар. Вече всичко свърши.
— Да, свърши. — Тя се отпусна омаломощена назад, върху възглавницата си.
Съмняваше се, че наистина беше успял да я събуди, но поне беше прекъснал съня й. Той разплете плитката й и прокара пръсти през вълничките, които останаха по косата й. Тя не помръдна. Косата й беше невероятно гъста и къдрава. Той я разстла върху бялата възглавница.
Да, тя имаше прекрасна коса за момиче, което познаваше прекалено отдавна, за да е възможно да я приема като съпруга, като партньорка, като жена, в която отчаяно искаше отново да проникне. И все пак знаеше, че ще трябва да изчака. Някъде около обяд щеше отново да я накара да крещи от удоволствие.
Докато се унасяше за втори път, Джеймс се питаше: „Кой, по дяволите, беше този Том? Какво й беше направил той?“
— Джеси, събуди се!
Тя изпъшка и се дръпна от ръката върху рамото й, от този настоятелен глас над нея.
— Хайде, събуди се. Едва ли някога през живота си си спала толкова до късно. Събуди се.
Тя дръпна завивките над главата си. Джеймс я отви пак. Тя усети как леглото потъна, когато той седна до нея.
— Джеси — каза той, като я целуна по бузата, по ухото и приглади назад от лицето й буйно накъдрената й коса.
Тя отвори очи и го погледна. Той беше толкова красив, беше й толкова скъп, та й се струваше, че няма да го понесе. Не, разбира се, че ще може. Припомни си удоволствието, което й беше дал в тъмнината на нощта. Сега беше ден и й беше трудно да го гледа, като знаеше, че и той знае какво й беше направил.
Джеймс обаче й се хилеше над главата с чувството на солидно мъжко задоволство. Имаше дори победоносно изражение. Той се чувстваше чудесно, добре отпочинал и изпълнен с усещането за прекрасна ситост. Приведе се над нея и приглади веждата й с върха на пръста си.
— Днес по някое време пак ще ти направя същото. Какво ще кажеш? Нищо? Добре, Джеси. Да те поставя в притеснено положение е удоволствие, което никога не успявах да постигна, докато накрая не прекарах език надолу по белия ти корем и още по-надолу…
— Джеймс.
Той се приведе и я целуна.
— Добро утро — каза той и я целуна по върха на носа, по лявото ухо и по брадичката. — Какво е станало с теб, че още спиш? Изтощих те, нали? Ти трябва да се чувстваш изпълнена с енергия, Джеси, не да се разлагаш в леглото до обяд.
Новата Джеси обаче взе връх и му се усмихна:
— След като ме научиш на всичко за тия брачни работи, тогава и аз ще мога да те тормозя.
— Има още много да учиш, Джеси. Ще ми трябва доста повече време, отколкото си представяш, за да мога да те науча на всеки нюанс, на всяко малко движенийце, което носи различен вид удоволствие.
Очите й се разшириха:
— О — промълви тя.
— Излъгах те. Не е вече обяд. Просто исках да закусим заедно, за да можем да обсъдим какво ще правим днес. Едва седем часът е. Аз вече се изкъпах и облякох. Харлоу ще ти качи малко топла вода. Искаш ли госпожа Катсдор да ти помогне?
Тя не искаше да й помага никой друг, освен Джеймс. Не знаеше обаче как да го помоли да й изтрие гърба. На вратата той се обърна към нея:
— Джеси, кой е господин Том?
Тя се втренчи в него и повтори името така тихо, че той едва я чу:
— Господин Том?
— Да, кой е той?
Джеси изведнъж се затвори в себе си. Очите й придобиха отнесено изражение и Джеймс усети, че нейните мисли, каквито да бяха в този момент, се рееха някъде много надалеч.
— Не знам — отвърна Джеси с хладен тон. — Спомням си, че преди много време сънувах този човек, но после сънищата престанаха. Странно наистина, Джеймс. Не бях сънувала господин Том вече години. Защо ли го направих миналата нощ?
Той не знаеше какво да й отговори. Познаваше я от шест години, но никога не беше чувал тя или човек от семейството й да говорят за някой си господин Том.
Денят се точеше безкрайно бавно, всяка една минута сякаш просто пълзеше. Джеймс почти не можеше да повярва, че все още не е обяд — времето, през което беше решил да я заведе отново в леглото.