Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Пак започваш да дърдориш празни приказки, Джеси.
— Съжалявам. Нервно ми е, Джеймс. Аз съм по нощница и ти знаеш, че не нося гащи. Ти пък си по халат и под него нямаш нищо. Това направо ме влудява.
Той се усмихна и я целуна. Прегърна я плътно до себе си и каза:
— Права си — доста е изнервящо. Никога преди не съм и мислил, че може да ми се прииска да ти направя нещо друго, освен да те бия на състезание. А ето че току-що развързах тази толкова красива панделка и ми се иска да пъхна ръка вътре, за да докосна гърдите ти. Та ти си мека и нежна като корема на Селина, след като си я сресала. Знаеш ли, Джеси, днес на масата в трапезарията не можах да те огледам цялата, видях само онези най-важните, най-стратегическите части от тебе. Позволи ми да разтворя тази нощница.
Той развърза още три панделки и разтвори тънкия муселин чак до стъпалата й. Загледа се в нея, нищо друго, само я гледаше и не откъсваше очи дълго време. Нежно положи ръка върху ханша й, обърна я към себе си и започна да я целува. Остана изненадан и страшно доволен, когато усети нейните ръце да развързват колана на халата му.
— Искам да усещам гърдите ти върху тялото си — каза той под топлите й устни. — Боже мой, Джеси, това е невероятно!
Ето че пак, мислеше тя, усети същите трепети — онези странни, остри тръпки, които я прорязваха ниско в стомаха, дори и сега, когато само беше притиснала гърдите си в неговите. Тя се размърда малко и двамата изстенаха заедно.
Той се засмя. Не можеше да не го направи, защото, в края на краищата, той беше човекът с опит от тях двамата, той беше този, който не трябваше така лесно да се предава, да се лигави по нея и да вие като хрътка към луната само защото зърната й докосваха космите по гърдите му.
— Харесват ми краката ти — каза той, докато с мургавите си ръце галеше бялата й плът. Усещаше здравите й мускули и се възхищаваше на дължината на нейните крака.
— Благодаря ти. Мога ли и аз да видя краката ти, Джеймс?
— Можеш. И без това така няма да издържа повече, Джеси.
Той я вдигна на ръце и я занесе до леглото. Смъкна нощницата й и я притисна, докато тя легна по гръб. Тя го гледаше втренчено и притеснено — позна това по бузите й, които бяха станали червени почти колкото косата й. Той се измъкна от своя халат с намерението да я остави да го погледа до насита, но не успя да го стори. Приведе се и легна с цялата си дължина върху нея, а краката й останаха разтворени под него.
— Няма вече девствена ципа, Джеси — сега ще остане само удоволствието за теб.
Той се надигна и застана на колене, вдигна я за дупето с големите си ръце и я приближи към устните си.
Усети я как се сковава. Спря се за миг и погледна към лицето й. Тя изглеждаше невероятно смутена. След миг облиза устните си с език.
— Не знаех, че има подобно нещо, Джеймс.
— Е, аз пък знам. А сега се наслаждавай на удоволствието.
— Не мога. Прекалено смущаващо е.
Почуди се дали щеше да провали всичко и насмалко не се разсмя на своето нетърпение. Това й беше за първи път, а той не направи почти нищо, за да смекчи нейното ужасно смущение. Просто беше застанал между краката й и лекичко я беше вдигнал с ръце. Искаше му се просто да я поеме с устни, и така беше направил. Сега обаче щеше да му се наложи да намали темпото. Той се измъкна встрани и легна до нея. Целуна я веднъж, втори път, после още веднъж.
Галеше я и я подготвяше, с надеждата да я поотпусне след първоначалната си директна атака. Когато тя сложи ръце на гърба му и започна да гали раменете му, да мачка гърдите му, той се почуди как беше възможно в един момент да бъде такъв разумен човек, а в следващия — истински хищен звяр.
Знаеше, че тя вече е готова за него, и вече не можеше да издържа само да я гали. Просто не можеше да издържа. Влезе в нея бързо и рязко, със силен натиск и усети как плътта й се пригоди за него. Но все още беше стегната, така невероятно стегната, че той направо се побърка.
Изпразни се дори още по-силно от онзи миг, на масата в трапезарията. Беше си мислил, че подобно облекчаване е възможно сигурно само веднъж в един брак — когато мъжът отнема девствеността на своята жена — да, опияняващо нещо беше точно този момент. Но ето че това не беше съвсем вярно. Сърцето му биеше така силно, че той го усещаше по цялото си тяло. Усещаше ръцете й — загрубели почти колкото неговите, да се плъзгат нагоре-надолу по гърба му.
Не й беше доставил достатъчно удоволствие. И този път.
Не му се искаше отново да й се извинява, или поне не още. Трябваше да възвърне нормалната си мисъл и да поговори с нея. Да й обясни, че не винаги е такъв егоистичен мръсник, че понякога мъжът просто губи контрол над себе си и излиза от рамките на нормалното си поведение и че точно това се беше случило сега. Не знаеше обаче как да започне да й го обяснява, след като я познаваше още от четиринадесетгодишна и доскоро дори не се беше замислял как би изглеждала без дрехи. Да, ще й обещае, че следващия път ще се погрижи за нея. Не че тя, започна той да осъзнава смътно, докато умората го налягаше, ще вземе да разбере за какво изобщо ставаше дума. Та какво разбираше тя от удоволствие?