Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Тайната на Валантайн
Тайната на Валантайн - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на Валантайн

Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:

Тайната на Валантайн
1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 160
Перейти на страницу:

Нищо, абсолютно нищо. Той тихичко изруга, когато се смъкна от нея, после легна по гръб и веднага дръпна завивките върху себе си.

Джеси дълго време остана да лежи така, втренчена в тавана, който беше боядисан в приятен бял цвят. Корнизът около тавана беше красиво направен, с тези резби с плодове и лозови листа. Ето вече два дни, откакто беше омъжена. Джеймс лежеше до нея като отсечен пън, хъркаше и от време на време потрепваше, изтегнат върху по-голямата част от леглото. Той имаше хубави стъпала — и двете стърчаха изпод завивките. Тя бавно стана и отиде до легена, за да се измие.

Разходи се до прозорците, дръпна бледозлатистите пердета и погледна навън. Нямаше луна, която да осветява двора. Той изглеждаше мрачен и някак заплашителен. Тя се върна обратно при леглото и застана там за момент, вторачена в своя съпруг. Почуди се къде всъщност трябваше да спи тя самата. За няколкото минути, през които я нямаше, той се беше излегнал върху цялото легло, с разперени ръце и крака. Усети, че сама се усмихва. Беше му харесало това, което направи с нея.

Абсолютно сигурна беше, че е така. Почувства се щастлива от този факт. Леко докосна с пръсти брадичката му, носа, челото му. Той беше единственият мъж, когото тя истински познаваше, единственият мъж, който беше станал част от нея. Беше готова да му даде всичко, което поиска от нея.

— Джеси, какво правиш извън леглото?

Тя така силно се стресна, че подскочи.

— О, Боже, ти си буден, Джеймс? Не съм до теб, защото до теб просто няма такова място, на което да легна.

— Права си. Заел съм изцяло проклетото легло. Ела тук, Джеси. Искам да те целуна.

После щеше да поиска да й прави и онези, другите неща. Е, така да бъде тогава. Тя го обичаше.

Беше тъмно като в рог. Джеймс веднага усети, че Джеси се отпускаше малко повече в тъмното, не беше толкова смутена. Добре, този път щеше да изпипа работата отвсякъде. Този път тя щеше да получи истинско удоволствие. Когато я целуна по корема, тя вече потръпваше, петите й бяха впити в дюшека, а пръстите й се ровеха в косата му. Той вдигна глава за миг и каза:

— Джеси, сега ще те целувам и ще те галя. Искам просто да се отпуснеш.

— Добре — послушно отвърна тя и подскочи, когато усети езикът му да се плъзга навън и навътре в пъпа й.

Когато накрая той я разтвори с пръсти, когато най-сетне положи език върху „нея“, тя вече съвсем беше забравила всичките си притеснения. Само повдигна бедра, усетила топлия му дъх върху себе си, и започна бясно да се огъва. Докато я целуваше, той й говореше, шепнеше й страстни думи. Тя не разбираше всичко, което й казваше, но думите му я възбуждаха, и най-вече начинът, по който ги произнасяше. Когато пъхна пръст в нея, тя направо обезумя. Усещането беше страхотно, неочаквано, невероятно и на нея й се искаше то никога да не свършва. Усети се, че извика. Продължи да вика и просто не можеше да спре. А онова нещо не спираше и не спираше… Тя не се усещаше, че дишаше запъхтяно, че стискаше косата му, че впиваше нокти си в раменете му.

Джеймс й достави всичкото удоволствие, на което беше способен. Когато усети, че страстта започна да затихва, той забави ритъма и взе да я гали, да я успокоява, да я отпуска. Беше прекрасно. Сега тя цялата беше негова, цялата, без остатък. Той й се ухили в тъмното:

— Е, Джеси, какво ще кажеш за секса?

Тя изстена:

— Умирам. Не си чувствам костите. Никога няма да мога повече да стана. Няма повече да мога дори да помръдна.

— Добре, ето това иска да чуе всеки мъж от съпругата си.

После той се вдигна над тялото й и влезе в нея, а тя беше хлъзгава и влажна, беше обвила ръце около него и движеше бедрата си, за да го усети още по-навътре в себе си, при което той свърши само за няколко минути.

— Аз съм добър съпруг — промърмори той, преди да заспи, сложил глава на възглавницата до нея.

— Това всъщност беше нещо, което никога не съм очаквала — отвърна Джеси в мрака.

Тя го целуна по ухото, по брадичката. Измъкна се изпод него и се притисна плътно до тялото му. „Беше хубаво, помисли си тя, беше наистина нещо много хубаво.“ Прегърнати, двамата се унесоха в сън.

1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 160
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)