Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Какво разбираш под „съвсем кратко“? — попита Белгарат и се вгледа гневно в нахалния комедиант. — И ми се ще да престанеш с това многословие.
— Това е част от моя чар, древни Белгарат. Всеки човек може да се научи да хвърля топки във въздуха и да ги хваща, но начинът на говорене у артиста прави най-голямо впечатление на неговата публика.
— Да разбирам ли, че вие двамата сте се срещали по-рано? — попита Поулгара и вдигна вежда.
— Вашият достопочтен баща и аз сме стари, стари приятели, скъпа ми лейди Поулгара — заяви Фелдегаст и направи зашеметяващ поклон. — Познавам всички ви по описанието, което ми даде той, ала трябва да призная, че изцяло съм сразен от вашата неземна красота.
— Попаднал си на рядък мошеник, татко — рече вълшебницата и на лицето й грейна особена усмивка. — Смятам, че с времето бих могла да го харесам.
— Не те съветвам, Поул. Той е лъжец, подлизурко и освен това е нечистоплътен. Но ти избягващ въпроса ми, Фелдегаст — щом си избрал да те наричаме с това име. Колко време ще трябва да вървим по улиците?
— Не много дълго, мой грохнал стари приятелю — около половин миля, а после пак ще влезем в прохода. Хайде да вървим по-бързо. До северната стена на Мал Зет има много път, а нощта вече изтече наполовина.
— Грохнал ли ме нарече? — изръмжа Белгарат.
— Просто понякога такива думи случайно се изплъзват от езика ми, древни — извини се Фелдегаст. — Бъди сигурен, че никак, ама никак не желаех да те обидя. — Той се обърна към Поулгара. — Ти нали ще вървиш с мен, моето момиче? От тебе се излъчва такъв опияняващ аромат, че буквално оставам без дъх. Аз ще крача до тебе, вдишвайки твоето ухание и ще погивам от дълбок, неподправен възторг.
Поулгара се засмя и хвана под ръка възмутителния дребен фокусник.
— Харесвам го — измърмори Се’Недра на Гарион.
— Би трябвало, о, би трябвало, прекрасна хубавица — отвърна кралят на Рива, имитирайки не особено успешно комедианта. — Това е част от неговия чар.
— О, Гарион! — засмя се тя. — Обичам те.
— Да — отвърна й той. — Зная.
Тя го изгледа, изгубила всякакво търпение, и го удари с малкия си юмрук по рамото.
— Ох!
— Да не те заболя? — попита малката кралица и го хвана за ръка, проявявайки внезапна загриженост.
— Все ще го понеса някак, скъпа — отвърна й той. — Ние, благородните герои, сме в състояние да преодоляваме какво ли не.
Около миля следваха фенера на Фелдегаст, а копитата на конете трополяха след тях в обвития с плътни паяжини проход. От време на време до слуха им долиташе грохотът на каруците, в които товареха мъртъвците по улиците на града.
— Мразя тунелите и пещерите — обади се Силк, без да се обръща конкретно към някого. — Направо ги ненавиждам, честна дума.
— Няма страшно, Келдар — отвърна Велвет и хвана ръката на дребничкия драснианец. — Няма да позволя на нищо да те нарани.
— Страхотно съм ти благодарен — рече той кисело, но не издърпа ръката си от нейната.
— Кой е там? — чу се глас пред тях.
— Аз съм, добри ми господин Ярблек, аз и никой друг — отговори Фелдегаст. — Е, с мен има и няколко изгубени, заблудили се души, които се опитват да намерят пътя в тази тъмна, тъмна нощ.
— Наистина ли този тип ти харесва чак толкова? — обърна се кисело Ярблек към някого в мрака.
— Той е единствената наслада в живота ми — отекна гласът на Вела някъде отдалеч. — Най-малкото, когато съм с него, не се налага постоянно да посягам към камите, за да запазя добродетелта си.
Ярблек въздъхна шумно и подхвърли:
— Отдавна имах чувството, че ще кажеш нещо подобно.
— Милейди — звънко каза Вела и направи изящен реверанс пред Поулгара, щом вълшебницата, хванала под ръка фокусника, приближи до мястото, където купчина паднали обрасли с мъх скали запушваше прохода.
— Здравей, Вела — отговори Поулгара със странен надракски акцент. — Нека камите ти винаги са остри и блестящи. — В поздрава й се долавяше необичайна официалност и Гарион се сети, че пред очите му се разиграва древен ритуал, изпълняван при среща на две дами, които дълбоко се уважават.
— А ти дано винаги да имаш на разположение средства да се защитиш от нежелани посегателства, — отвърна автоматично надракското момиче, приключвайки старинния ритуал.