Брачна авантюра

— Господи, ти винаги имаш прекрасен вкус — прошепна той.

Той я гризна по врата, погъделичка с език ухото й и последното нещо, което си спомняше да казва бе, че този път ще ускори ритъма.

Но тогава тя повдигна коленете си и го пое по-навътре в себе си. Тя се изви като дъга под него. Той трудно можеше да понесе това предизвикателство. Чувстваше се погълнат от нейната топлина, от упойващия й аромат… от любовта й.

Леглото се поклащаше от всеки тласък. Той искаше любенето им да продължи вечно. Треската на страстта се разгоря между тях. Сара изведнъж се притисна още повече към него. Тя извика името му. Нейната капитулация предизвика и неговата. Той изля любовта си в нея с последния тласък. Дълбоките му гърлени стонове заглушиха звънките удари на сърцата им.

Той се отпусна върху нея прекалено слаб, за да се отмести и прекалено доволен, за да желае да го направи. Главата му беше върху гърдите й. Той дишаше дълбоко и задъхано. Тя също. Това го накара вътрешно да се засмее.

Когато тя отпусна прегръдката си, той се обърна на другата страна. Той я повлече със себе си поради простата причина, че не можеше да я пусне.

И този път тя се разплака.

Това беше приятна пауза, но той знаеше, че е въпрос на време тя да започне отново да го кара да произнесе думите, които с нетърпение очакваше да чуе.

Той не искаше да я разочарова, но не искаше и да я лъже. И дълбоко в мислите му се зароди страх. Какво ще стане, ако той не е способен да й даде това, което тя иска?

Нейтън се смяташе за майстор, когато трябваше да наранява хората. Той имаше доста опит в тази област. Но когато трябваше да обича някого, той нямаше никаква представа как да го прави. Само мисълта за този проблем го изплаши. По дяволите, ако си позволи да стане толкова уязвим. По дяволите, ако го допусне!

Тя го притискаше здраво до себе си, защото знаеше какво ще последва. Той ще се опита да я напусне. Но този път тя нямаше да му позволи и се закле, че ако той упорстваше да го направи, тя ще го последва извън каютата.

Как можеше съпругът й да бъде толкова нежен, толкова всеотдаен, така прекрасен и внимателен, когато я любеше и след това да се превръща в парче лед? Какво, за Бога, ставаше в ума му?

— Нейтън?

Той не отговори, но тя очакваше тази грубост.

— Обичам те — прошепна тя.

— Знам, че ме обичаш — измърмори той.

— И? — упорстваше тя.

Той въздъхна тежко и продължително.

— Сара, не е нужно да ме обичаш. Това не е необходимо в този брак.

Той реши, че това е разумно обяснение. Според него той беше заобиколил проблема по доста деликатен начин.

Сара се опита да го изхвърли от леглото.

— Ти си най-невъзможният човек, който някога съм познавала. Слушай, Нейтън, искам нещо да ти кажа.

— Как да слушам, Сара? — каза провлачено той. — Ти отново викаш като някоя опърничава жена.

Той беше прав, призна тя на себе си. Тя викаше. Сара се обърна по гръб, зави се с чаршафа и се загледа в тавана.

— За Бога, ти ме изнервяш — промърмори тя.