Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Пристъпи напред и в този миг го усети, още преди да го е видял. Внезапно повишаване на налягането, което го оглуши и сякаш смачка вътрешностите му. После го отпусна. Горе, при основата на четирите бронзови колони на Берниновия балдахин, огнени каскади от електрическа енергия се издигнаха на спирали, пукаха и хвърляха искри.
Плъзнаха се нагоре по колоните, после по тавана на балдахина и се срещнаха при златния глобус. Изтрещя гръм. Земята се разтресе отново и мраморният под се напука. От глобуса изригна ярка разклонена светкавица. Стрелна се нагоре, удари се в купола на Микеланджело и затанцува по него. Подът на базиликата подскочи отново, още по-силно отпреди.
По купола плъзнаха пукнатини. Заваля дъжд от мазилка, Базиликата се срутваше.
21:57
Монк с мъка се надигна. В едното му око се стичаше кръв. Беше паднал по лице в ъгъла на една крипта и сблъсъкът беше напукал очилата му и му беше сцепил веждата.
Не виждаше нищо. Клекна и затърси опипом оръжието си. Вграденото в пушката устройство за нощно виждане щеше да му е от полза сега.
Опипваше пода, който продължаваше да вибрира под пръстите му. След първия трус стрелбата беше спряла напълно.
Протегна ръка и заописва широки дъги по пода около себе си. Пушкалото му не можеше да е излетяло далеч.
Усети нещо твърдо с върховете на пръстите си.
Слава Богу.
Протегна още малко ръка и осъзна грешката си. Не беше прикладът на пушката му. А върхът на нечий ботуш.
Миг по-късно усети горещо дуло, опряно в черепа му.
По дяволите!
21:58
Грей чу изстрел от пушка в другия край на некропола. Това беше първият изстрел след началото на трусовете, които го бяха изхвърлили от металната платформа. Беше паднал близо до мавзолея с лаптопа. Свил се беше на топка, нещо го беше ударило силно в рамото, но очилата и пистолета си беше опазил. За разлика от радиостанцията.
Каменната улица бе засипана с парчета стъкло от прозореца на платформата — беше се пръснал още при първия силен трус.
Грей се огледа. Горе на металната платформа откъм гробницата все така се изливаше светлина. Трябваше да разбере какво става там. Но не можеше да щурмува портата сам. Не и без поне да познава терена.
Вмъкна се в мавзолея. Камерите, които беше поставил, би трябвало още да предават образ към лаптопа.
Проснат по корем, покри входа с пистолета в едната си ръка, а с другата включи лаптопа. Двойният образ се появи на екрана. Нищо не изглеждаше по-различно отпреди. Двама мъже с пушки, насочени към портата — охраната на Раул. Но от самия Раул нямаше следа. Гробницата изглеждаше същата. Ала образът, целият образ на екрана, пулсираше леко, в ритъм с вибрациите на каменния под. Сякаш камерите приемаха някакво излъчване, генерирано от зареденото устройство, някакво енергийно поле.
Къде беше Раул?
Грей протегна ръка и върна записа с цяла минута назад — стопира го там, където Раул стоеше до гробницата с дистанционното в ръка.
На екрана Раул завъртя ръчката и се обърна да види резултата. Зелени светлинки грейнаха по повърхността на двете чинии, прикрепени към страните на гробницата. Някакво движение привлече вниманието на Грей и той центрира образа върху малкия отвор в гробницата и го увеличи. Цилиндърът с амалгамния прах завибрира… после се издигна над пода.
Левитираше.
Грей започваше да разбира. Спомни си казаното от Кат за способността на прахообразните метали в м-състояние да левитират, когато са поставени в силно магнитно поле, и да се държат като свръхпроводници. Спомни си и намагнитизирания кръст, който Монк случайно беше открил в Кьолн. Плочите със зелените светлинки явно бяха електромагнити, нямаше друго обяснение. Прословутото устройство на Двора се състоеше от прости магнити, които създаваха електромагнитно поле около амалгамата и активираха свръхпроводника в м-състояние.
Грей вече разбираше механизма на пулсиращата отвътре навън енергия.
Знаеше какво е убило богомолците.
О, Господи…
Изведнъж образът подскочи — първият трус. За секунда изображението се срина напълно, после се възстанови, леко накриво заради изместването на камерата. Раул отстъпи за-нишком от гробницата.
Грей не разбираше защо. На пръв поглед не ставаше нищо особено.
После го забеляза, полускрито в ярката светлина на фенерчетата. В основата на гробницата един участък от каменния под бавно се спускаше под ъгъл надолу, образуваше тясна рампа, водеща под гробницата. Синя потрепваща светлина сияеше някъде долу. Раул застана пред камерата и закри гледката. После пое по рампата и остави двамата си пазачи сами.