Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Кат кимна.
Грей се обърна към Рейчъл.
— Покажи ми гробницата на свети Петър.
Тя хлътна в тъмния некропол, стъпките й отекваха по стар римски път. Фамилни крипти и мавзолеи се редяха покрай алеята — с квадратни страни от по шест метра. Стените бяха покрити с много тънки тухли, обичаен строителен материал през първи век. Фрески и мозайки красяха много от гробниците, но подробностите им се губеха заради очилата. Бяха се запазили и статуи, които сякаш помръдваха в зловещото осветление. Мъртвите оживяваха.
Рейчъл си представяше наум маршрута до центъра на некропола. Метална пътека извеждаше до платформа и правоъгълен прозорец. Тя посочи през него.
— Гробницата на свети Петър.
21:40
Грей насочи пистолета си и ултравиолетовото фенерче към гроба.
На десет крачки зад прозореца тухлена стена се издигаше успоредно на масивен мраморен куб. Близо до основата на стената имаше отвор. Грей се приведе и насочи фенерчето натам. В отвора се виждаше прозрачна кутия и парче бял материал с вид на глина.
Кост.
От свети Петър.
Настръхна, побиха го тръпки от преклонение и страх. Чувстваше се като археолог в тъмна пещера на някакъв изгубен континент, а не само на няколко етажа под сърцето на Римокатолическата църква. От друга страна, може би точно тук беше истинското й сърце.
— Командире? — повика го Кат и се приближи към тях. Беше поставила зарядите.
Грей се изправи и попита Рейчъл:
— Можем ли да се приближим още?
Тя извади втория ключ, който й беше дал вуйчо й, и отключи една порта, която водеше към вътрешното светилище.
— Трябва да действаме бързо — каза Грей. Усещаше, че времето им изтича. От друга страна, може и да не изтичаше. Може би Драконовият двор планираше да удари чак след полунощ, като в Кьолн. Но рискове не искаше да поема.
Извади инструментите, които беше настройвал по пътя насам. Огледа се и откри едно незабележимо място, Закрепи миниатюрната видеокамера в една пролука на съседния мавзолей и нагласи обектива й към гробницата на свети Петър. Извади втора камера и я нагласи в обратната посока — с обектива към прозореца, така че да улови всяко раздвижване там.
— Какво правиш? — попита Рейчъл.
Приключил с камерите, Грей им даде знак да излязат.
— Не искам да задействаме капана твърде рано. Искам да стигнат спокойно дотук и да си разположат апаратурата. Тогава ще ударим. Не трябва да им оставяме никаква възможност да избягат с костите или устройството си. Излязоха и Рейчъл заключи.
— Монк — каза Грей по радиото, — как са нещата при теб?
— Цари мир и спокойствие. Добре.
Грей тръгна към един мавзолей наблизо, порутен и с отвор отпред. Тук отдавна нямаше кости. Извади лаптопа си от раницата и го скри в мавзолея, като включи в USB-порта му допълнителен предавател. Запримигва зелена светлинка в знак за успешно свързване. Той натисна един бутон, който превключваше устройството на тъмен режим. Всички светлинки по компютъра и предавателя угаснаха. Добре.
Грей се изправи и докато вървяха по обратния път, обясни:
— Видеокамерите не могат да предават надалеч. Лаптопът ще приеме сигнала и ще го усили. Така ще има достатъчен обхват, за да стигне до повърхността. Ще следим записите с друг лаптоп. Слезе ли долу Драконовият двор, ще ги ударим със звуковите и светлинни заряди, после ще им се стоварим отгоре с цялата казарма швейцарски гвардейци.
Кат кимна и го изгледа.
— Ако се бяхме забавили от предпазливост при катакомбите, нямаше да имаме този шанс.
Грей кимна.
Най-после късметът беше на тяхна страна. Малко смелост им беше помог…
Експлозиите прекъснаха мислите му. Не бяха силни, по-скоро приглушени, като дълбочинни заряди, взривени под вода. Отекнаха из целия некропол, придружени от по-силен трясък като от срутващи се камъни.
Грей клекна и в същия миг малки отвори надупчиха тавана над главата му. Камъни и пръст се посипаха върху мавзолеите и криптите. Преди още прахта от отломките да се е слегнала, през прашните отвори се развиха въжета, по които се заспускаха мъже.
Цял атакуващ отряд.
Спуснаха се в некропола и изчезнаха.
Грей веднага разбра какво става. Драконовият двор си беше пробил път от горното ниво — Свещените пещери. До това ниво се стигаше от вътрешността на базиликата. Драконовият двор явно беше отишъл на заупокойната служба… и после, чрез ватиканския си помощник, се беше вмъкнал на долното ниво, при папските крипти в Свещените пещери. Апаратурата им сигурно бе внесена тайно през последните няколко дни и скрита в сенките между гробниците там. После, възползвайки се от прикритието на службата, те бяха прибрали апаратурата, заложили бяха специални насочени заряди и сравнително тихо си бяха пробили път към долното ниво.