Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Вигор изгледа остро Грей, преди да се обърне. Посланието не убягна на Рейчъл. „Грижи се за племенницата ми“.
Тя стисна ключовете. Поне не се опитваха да я отпратят. Вуйчо й разбираше мащаба на опасността. Животът на хиляди хора зависеше от успеха им.
Вигор тръгна към вратата на ризницата. Оттам най-бързо се стигаше до сърцето на базиликата.
Грей се обърна към хората си и ги накара да си включат радиостанциите, измъкна и една резервна за Рейчъл, прикрепи микрофона към гърлото й и й показа как и най-тихият й шепот се усилва от джаджата, така че другите да я чуят в слушалките си. Беше някак зловещо — толкова тих звук, а се чува толкова силно.
Тя се упражняваше, докато Монк се бореше с ключалката. Пътят към подземието тънеше в мрак.
— До вратата има ключ за осветлението — прошепна тя, изненадана колко силно се чува гласът й в слушалките.
— Няма да палим лампите — каза Грей.
Монк и Кат кимнаха и си сложиха специални очила. Грей подаде едни и на Рейчъл. Нощно виждане. Беше използвала такива очила по време на военното си обучение. Нахлузи ги на главата си. Светът изсветля в оттенъци на зелено и сребристо.
Грей тръгна напред. Рейчъл и Кат го последваха. Монк затвори тихо вратата зад тях. Беше тъмно, дори с очилата. Системата за нощно виждане все пак изискваше някаква светлина. Грей включи фенерче. Лъчът му проряза ярко сумрака. Грей го прикрепи под дулото на пистолета си.
Рейчъл вдигна очилата си, но пътят напред тънеше в пълен мрак. Фенерчето на Грей сигурно излъчваше ултравиолетова светлина, видима само през очилата.
Тя ги спусна отново пред очите си.
На това ниво неземната светлина осветяваше нещо като преддверие. Няколко макета и витрини с експонати украсяваха помещението, което беше част от туристическите обиколки. Единият макет беше на първата църква, построена от император Константин на същото това място. Другият беше на погребално светилище с формата на миниатюрен двуетажен храм. Точно такъв храм бележел навремето гроба на свети Петър. Според историците Константин построил куб, направен от мрамор и порфир, рядък камък, който се внасял от Египет. Погребалното светилище било затворено в този куб и оригиналната църква била построена около него.
Скоро след като започнали разкопките на некропола, бил открит кубът на Константин, точно под главния папски олтар на базиликата. Запазила се била и една стена от оригиналния храм, надраскана с християнски графити, включително гръцките букви, изписващи „Петрос ени“, тоест „Петър е вътре“.
И наистина, в една кухина в същия този изписан с графити зид били открити кости и дрехи, които съответствали на мъж с ръста и възрастта на свети Петър. Сега те бяха запечатани в бронирани кутии от специална пластмаса, изработени, колкото и да беше странно, от американското министерство на отбраната и прибрани на сигурно място в същата кухина.
Която беше и целта им в момента.
— Натам — прошепна Рейчъл и посочи към стръмно вито стълбище, водещо надолу.
Грей тръгна пръв.
Преддверието остана над тях. Продължаваха да слизат, все по-надолу и по-надолу.
Студ проникна през дрехите на Рейчъл. Със същия успех можеше да е гола. Очилата стесняваха полезрението й и създаваха някакво клаустрофобично чувство.
В края на стълбите малка врата блокираше пътя. Рейчъл се промуши покрай Грей, телата им се докоснаха и тя долови за миг телесната му миризма, преди да извади ключа и да отключи вратата.
Той задържа ръката й, преди да е отворила, и внимателно, но твърдо я избута зад себе си. След това открехна вратата няколко сантиметра и надникна. Рейчъл и другите чакаха.
— Чисто е — каза той. — И тъмно като в гроб.
— Много смешно — измърмори Монк. Грей отвори вратата.
Рейчъл се стегна при мисълта, че ще последва взрив, стрелба или друго някакво нападение, но ги посрещна единствено тишина.
Влязоха и Грей се обърна към тях.
— Мисля, че монсеньорът ще се окаже прав. За пръв път изпреварихме Драконовия двор. Време е ние да заложим засада.
— Какъв е планът? — попита Монк.
— Планът е да не поемаме никакви рискове. Залагаме капана и се махаме. — Грей посочи вратата. — Монк, ти стой на пост тук. Това е единственият вход. Пази него и гърбовете ни.
— Нямаш проблем.
Грей подаде на Кат две кутии — приличаха на картонените кутийки за яйца в супермаркетите.
— Звукови гранати и светлинни бомби. Предполагам, че ще дойдат на тъмно като нас и ще си отварят ушите. Да видим дали ще можем да ги ослепим и оглушим. Заложи ги по пътя към гробницата. Искам пълно покритие.