Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Ето къде беше изчезнал.
Грей превъртя записа до настоящия момент. През неравни интервали откъм рампата бликаше ярко сияние, ослепителни изливи бяла светлина. Светкавица на фотоапарат. Раул документираше видяното долу.
След няколко секунди и самият той се появи изпод земята.
С крайно доволна физиономия.
Беше спечелил.
21:59
Просната по корем на покрива на мавзолея, Кат успя да стреля и свали стрелеца, опрял пушка в главата на Монк. Но пореден трус отклони следващия й изстрел встрани от целта. Другият стрелец от отряда на Двора не се поколеба. Сигурно се беше досетил къде се е скрила, по посоката, в която беше паднало тялото на другаря му.
Наведе се и удари Монк с металната дръжка на ловджийски нож, после го вдигна пред себе си като жив щит. Притисна острието към шията му.
— Излез! — извика той на английски със силен акцент, като че ли родният му език беше немски или нещо подобно. — Или реже глава на този тук.
Кат затвори очи. Същото като в Кабул. Двамата с капитан Маршал бяха изпратени да измъкнат двама пленени войни-ци, колеги от екипа им. И тогава ги заплашиха с обезглавяване. Но те нямаха избор. Макар онези да ги превъзхождаха числено три към едно, те нападнаха, тихо, само с ножове. Но тя беше пропуснала един пазач, скрил се в ниша. Изтрещя пушка и Маршал падна. Кат беше елиминирала този последен пазач само с един удар с ножа, но за капитана вече беше късно. Беше държала тялото му, докато той издъхваше, раздиран от ужасна болка, очите му впити в нейните, умоляващи, разбиращи, невярващи… после нищо. Оцъклени, мъртви очи. Един жизнен, нежен мъж, изчезнал като дим.
— Излез веднага! — извика онзи от дъното на некропола.
— Кат? — повика я Рейчъл в слушалката и я докосна по лакътя. Лейтенантката лежеше до нея на покрива.
— Ти не се показвай — каза Кат. — Опитай се да стигнеш до някое от въжетата, които извеждат оттук. — Такъв беше първоначалният им план: да скачат от покрив на покрив, да се доберат до някое от въжетата, които още висяха от горното ниво, да вдигнат тревога и да докарат подкрепления. Този план не биваше да се проваля.
Рейчъл също го знаеше.
Кат си имаше свой дълг. Претърколи се по покрива на мавзолея и скочи леко на пръсти. Шмугна се няколко крипти по-нататък, за да прикрие предишната си позиция и да остави на Рейчъл пространство за бягство, после пристъпи на открито, на десетина метра от мъжа, който държеше Монк. Вдигна ръце и хвърли пистолета си настрани. Преплете пръсти и ги сложи на тила си. После каза студено:
— Предавам се.
Зашеметен и сляп, Монк се задърпа, но онзи беше обучен достатъчно добре, за да овладее съпротивата му — свали го на колене и притисна ножа по-силно до шията му. Кат се вгледа в очите на Монк, докато крачеше напред.
Три стъпки.
Онзи се поотпусна. Кат забеляза, че върхът на ножа се отклонява леко встрани.
И това стигаше.
Хвърли се напред и изтегли ножа от канията на китката си. Използва инерцията си да го метне. Ножът прелетя разстоянието за миг и се заби в окото на мъжа. Той падна назад и повлече и Монк.
Кат измъкна втори нож от ботуша си и го метна в посоката, указана й от Монк и от едва доловимото раздвижване в сенките. Трети стрелец. Чу се кратък вик. От сенките се строполи мъж, пронизан в гърлото.
Монк се надигна неуверено, пръстите му зашариха трескаво и откриха ножа на другия мъж. Беше си изгубил очилата, а Кат нямаше резервни. Налагаше се да го води.
Помогна му да се изправи и преметна ръката му през рамото си.
— Спокойно, ще те водя.
Обърна се и в същия миг я заля светлина на фенерче. Усилена от очилата и за нощно виждане, тя я прониза чак до тила, ослепителна и болезнена.
Четвърти стрелец.
Който беше пропуснала.
Отново.
22:02
Грей забеляза на компютърния екран внезапната светлина някъде дълбоко в некропола. Това не можеше да е на добре. Така се и оказа. В едната половина на разделения си екран видя как Раул вдига радиото до ухото си и се усмихва доволно. В другата половина видя как подкарват Кат и Монк под прицел; ръцете им бяха стегнати зад гърба с жълто тиксо.
Избутаха ги по стъпалата до платформата.
Раул остана при гробницата. Земята продължаваше да трепери. Единият от помощниците му стоеше до него; другият се беше спуснал под гробницата.
Раул повиши глас:
— Капитан Пиърс! Лейтенант Верона! Излезте или тези двамата ще умрат!
Грей не помръдна. Не разполагаше с човешка и огнева мощ да обърне ситуацията в своя полза. Нямаше начин да ги спаси. А да се подчини на искането на Раул означаваше само да се прости и със своя живот. Раул щеше да ги убие всичките. Затвори очи с мисълта, че обрича колегите си на смърт.