Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Атакуващият отряд се беше разделил на две групи. Докато едната патрулираше в тъмното, другата си светеше с фенерчета, за да улесни работата си при гробницата. Работеха бързо и ефикасно, всеки зает със своята си задача. Вече бяха отворили портата, която блокираше достъпа до гробницата на светеца. Двама мъже стояха на едно коляно от двете страни на прочутата гробница и прикрепваха две големи чинии.
Третия мъж го издаваха габаритите му.
Раул.
Той носеше стоманено куфарче. Отвори го и извади прозрачен пластмасов цилиндър, пълен с познат сивкав прах. Амалгамата. Сигурно бяха пулверизирали костта до прахообразната й форма. Раул пъхна цилиндъра през ниския отвор в гробницата на свети Петър.
Все едно поставяше батерия на радио…
Грей не можеше да чака повече. Апаратурата беше готова за действие. Сега беше единственият им шанс да хванат Двора неподготвен, може би дори да ги отблъснат, принуждавайки ги да изоставят джаджите си.
— Готови — прошепна Грей. Ръката му се премести към предавателя, който контролираше звуковите и светлинни бомби. — Обезвредете колкото се може повече, докато са зашеметени, но не поемайте никакви излишни рискове. И се движете непрекъснато. По възможност не на открито.
Всички му отговориха утвърдително. Монк беше близо до вратата. Кат и Рейчъл си бяха намерили друга подходяща за скривалище крипта. Атакуващият отряд не подозираше за присъствието им.
Тримата мъже тръгнаха да се отдалечават от гробницата, влачеха кабели, които водеха до устройството. Раул затвори портата като допълнителна предпазна мярка, после, застанал на металната платформа, затисна едното си ухо с ръка — явно даваше нареждане да започнат.
— Броя до пет — прошепна Грей. — Запушалките да са в ушите ви, очилата — на нулево приемане. Започваме.
Започна да брои наум. „Пет, четири, три…“ Сложи едната си ръка върху пистолета, а другата върху лаптопа. „Две, едно, нула“.
Натисна бутона на лаптопа.
Въпреки запушалките в ушите си пак усети натиска от звуковите заряди като внезапна тежест в гърдите. Преброи до три, докато угаснат светлинните снаряди. Превключи очилата си на нормален режим и извади тапите от ушите си. В некропола кънтяха изстрели. Грей се претърколи към входа на криптата.
Металната платформа беше празна.
Не се виждаше никой.
Раул и двамата му помощници бяха изчезнали.
Къде?
Стрелбата се усили. В тъмния некропол се вихреше битка. Грей си спомни, че Раул беше получил съобщение точно преди той да възпламени звуковите и светлинни заряди. Предупреждение? От кого?
Огледа се. Светът тънеше в отсенки на зеленото. Изкачи стъпалата към платформата. Трябваше да прибере апаратурата и амалгамата, с цената на всичко.
През прозореца отпред внезапно се ливна светлина. Раул стоеше от другата страна, на няколко крачки от гробницата. Изглежда, се беше шмугнал през портата в момента на атаката. Срещна погледа на Грей и вдигна ръце. Държеше контролното устройство, което възпламеняваше амалгамата.
Твърде късно.
Съвсем безполезно, Грей се прицели и стреля.
Но куршумът отскочи от бронираното стъкло.
Раул се усмихна и завъртя ръчката на контролното устройство.
ОСКВЕРНИТЕЛИ
25 юли, 21:54
10. Ватиканът
Първият трус изхвърли Вигор във въздуха. Или пък земята се беше сринала под краката му. Във всеки случай той полетя.
Викове изпълниха базиликата.
Докато падаше към пода, той се възползва от възможността да забие лакът право в носа на предателя Алберто, който беше политнал назад при труса. Замахна повторно и го удари силно в адамовата ябълка.
Мъжът се строполи тежко на пода. Пистолетът падна от ръката му. Вигор го грабна миг преди вторият трус да го събори на колене. Базиликата вече кънтеше от писъци и стонове. Но под всичко това се долавяше дълбока, куха вибрация, сякаш камбана, голяма колкото базиликата, е била ударена и всички са се озовали затворени в нея.
Вигор си спомни описанието, дадено от единствения оцелял свидетел на трагедията в Кьолн. Натиск, все едно стените се приближавали една към друга. Същото ставаше и сега. Всички звуци — виковете, молбите, молитвите — се чуваха съвсем ясно, но и някак приглушено.
Изправи се. Подът продължаваше да трепери. Плочите от излъскан мрамор сякаш се къдреха на вълни като вода. Вигор затъкна пистолета под колана си.
Обърна се да помогне на папата и кардинал Спера.