Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Монк слезе пръв, залиташе заради вързаните си зад гърба ръце.
Грей го последва под нов дъжд от куршуми. Парчета камък се разхвърчаха от фасадата на гробницата. Раул беше презаредил. И се опитваше да им попречи да слязат долу.
Грей се завъртя и погледът му попадна на зелената светлинна върху една от двете плочи, прикрепени към гробницата. Още беше активирана. Нямаше време да мисли, трябваше да действа — и той взе решение. Прицели се и стреля.
Куршумът разкъса дебелия сноп жици, водещ към плочата. Зелената светлинка примигна и угасна.
Грей хукна надолу по каменната рампа. Земята изведнъж спря да трепери. Ушите му изпукаха от внезапно изравнилото се налягане. Устройството беше дало на късо.
И в същия миг изпод краката му се чу силно стържене.
Грей се хвърли напред и падна в малка пещера в края на рампата, естествен скален джоб от вулканичен произход, каквито имаше много в хълмовете на Рим.
Зад него рампата се вдигаше, затваряше входа.
Грей се надигна и насочи пистолета към стесняващия се отвор. Както се беше надявал, активирането на устройството беше отворило гробницата и по същия начин деактивирането му я затваряше. Раул продължаваше да стреля отвън и куршумите му се забиваха в камъка.
Твърде късно, доволно си помисли Грей.
С едно последно изтъркване рампата над тях се затвори.
Настана мрак — но не непрогледен.
Грей се обърна.
Другите се бяха събрали около плоча от металночерна скала, положена на пода. Осветяваше я миниатюрна синя клада.
Грей се приближи. Около плочата едва имаше място и за четиримата.
— Хематит — каза Кат. Явно беше познала скалата, нали беше геоложка. Погледна затворилата се рампа, после отново плочата. — Железен окис.
Наведе се да разгледа сребристите линии, врязани в повърхността, миниатюрни реки на черния фон, осветени от синия пламък.
Огънят бавно намаля, смали се до пламъче, после угасна. Монк привлече вниманието им към нещо по-неотложно. Още един светещ предмет.
— Вижте!
Грей отиде при него. В един ъгъл на тъмната пещера имаше познат сребърен цилиндър. Запалителна граната. И таймер, който отброяваше секундите в мрака.
04:28
04:27
Грей си спомни, че единият от помощниците на Раул се беше спуснал тук, след като водачът им беше свършил със снимките. Слязъл беше да заложи бомбата.
— Изглежда, са смятали да унищожат тази улика — каза Монк и клекна да разгледа устройството. — Проклета работа.
Грей вдигна поглед към затворилата се рампа. Може би стрелбата на Раул отпреди малко не бе имала за цел да ги задържи далеч от рампата… а да ги вкара в капана й.
Погледна отново бомбата.
След като светликът върху хематитовата плоча беше угаснал, единствената светлина в пещерата идваше от таймера.
04:04
04:03
04:02
22:06
Вигор усети внезапния спад на налягането. Вълната от електричество, раздиращо купола, се беше разпръснала за секунди. Енергията се беше стопила като призрачни синкави паяжини.
Въпреки това хаосът в базиликата не стихваше. Половината богомолци бяха успели да избягат, но изходите се бяха задръстили и това забавяше по-нататъшната евакуация. Швейцарската гвардия и ватиканската полиция правеха всичко по силите си да помогнат.
Някои се криеха под скамейките. Десетки бяха пострадали от падащата мазилка и седяха, стиснали с окървавени пръсти раните си. Помагаха им шепа смелчаци, истински християни.
Швейцарската гвардия се беше притекла на помощ на папата. Той обаче беше отказал да напусне църквата, като капитан на потъващ кораб. Кардинал Спера стоеше неотлъчно до него. Бяха се оттеглили от балдахина в относителната безопасност на параклиса на Клементина.
Вигор тръгна към тях. Хаосът постепенно стихваше. Редът се възстановяваше. Вигор вдигна поглед към пострадалия купол. Той беше удържал — дали заради Божията милост, или заради инженерния гений на Микеланджело, не искаше да гадае.
— Свърши ли се? — попита го кардинал Спера.
— Ами… не знам — честно отговори Вигор. Имаше си по-голяма тревога.
Костите бяха възпламенени. Това беше ясно.
Но какво означаваше това за Рейчъл и другите?
Чу се нов глас, силен и свикнал да дава нареждания. Вигор се обърна и видя един широкоплещест побелял мъж да крачи към тях. Беше с черна униформа, фуражката беше под мишницата му. Генерал Жозеф Ренде, семеен приятел и шеф на местното карабинерско управление Париоли. Сега вече Вигор разбра защо редът се беше възстановил сравнително бързо. Карабинерите се бяха отзовали навреме и с целия си наличен състав.