Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Защо Негово светейшество още е тук? — попита Ренде и кимна към папата, който бе плътно наобиколен от облечени в черно кардинали.
Вигор нямаше време да му обяснява. Стисна го за лакътя и прошепна:
— Трябва да слезем долу. В Изкопа. Ренде се намръщи.
— Току-що от управлението ми предадоха съобщение от Рейчъл — нещо за обир долу. И тогава започна цялата тази бъркотия.
Вигор поклати глава. Идеше му да се разкрещи от безсилие, но вместо това заговори твърдо и спокойно:
— Съберете колкото можете повече хора. Трябва да слезем долу. Веднага!
Генералът не чака да му повтарят, а реагира моментално — залая отсечени команди. Мъже в черни униформи се застичаха към него отвсякъде, всичките въоръжени.
— Насам! — каза Вигор и хукна към вратата на ризницата. Входът към Изкопа беше от другата страна, недалеч. Въпреки това Вигор имаше чувството, че се бавят фатално.
Рейчъл…
22:07
Грей стоеше на колене до Монк. Беше освободил китките на двамата си колеги с един нож, който Кат беше скрила в Дрехите си. Монк беше взел очилата му за нощно виждане, за да улесни задачата си.
— Сигурен ли си, че не можеш да я обезвредиш? — попита Грей.
— Ако имах повече време, по-добри инструменти… и ако беше по-светло… — Монк го погледна и поклати глава.
Грей погледна святкащия в тъмнината таймер.
02:22
02:21
Изправи се и отиде при Кат и Рейчъл от другата страна, Кат оглеждаше механизма на рампата с очите на опитен инженер. Усети приближаването на Грей, без да се обръща.
— Механизмът е съвсем прост — каза тя. — Разчита само на тежест, която държи рампата затворена. Ако махнеш тежестта, механизмът и гравитацията отварят рампата. Но нещо не се връзва.
— Какво имаш предвид?
— Доколкото мога да преценя, въпросната тежест — нещо като плоча-спусък — се намира под гробницата над главите ни.
— Гробът на свети Петър?
Кат кимна и го отведе малко настрани.
— Ето тук са издърпали стабилизиращия щифт, след като са затиснали плочата с гробницата. След това единственият начин да се отвори рампата е като се отстрани гробницата на Свети Петър от плочата. Само че нищо такова не се случи, когато Драконовият двор активира устройството си.
— Може и да се е случило… — Грей се спомни как цилиндърът със свръхпроводимата амалгама се беше издигнал във въздуха. — Кат, помниш ли какво ни разказа за експериментите, проведени в Аризона — тестването на прахообразните метали в м-състояние? Как при намагнитизиране тежали по-малко от нула?
Тя кимна и каза:
— Защото прахът всъщност е левитирал съда, в който се е намирал.
— Мисля, че същото се е случило и тук. Видях как цилиндърът с амалгамата левитира, след като включиха устройството. Може би полето около амалгамата е въздействало и на гробницата, също като при онзи лабораторен съд. Без да повдига масивната конструкция, амалгамата е намалила тежестта на каменната гробница.
Очите на Кат се разшириха.
— И механизмът се е задействал!
— Именно. Това подсказва ли ти как да отворим рампата оттук?
Кат отново се взря в механизма. После бавно поклати глава.
— Боя се, че не. Освен ако не преместим някак гробницата. Грей погледна таймера.
01:44
22:08
Вигор се спусна на бегом по витото стълбище към Изкопа. Не забеляза следи от влизане с взлом. Стигна до тясната врата.
— Чакай! — извика зад него генерал Ренде. — Нека някой от моите хора влезе първи. Ако има враждебни…
Вигор не му обърна внимание и натисна резето. Отключено. Слава Богу. Нямаше резервен ключ.
Натисна с рамо вратата. Тя не помръдна.
Той отскочи назад и заразтрива рамото си.
Вдигна резето и натисна отново.
Вратата не помръдваше, сякаш беше подпряна или закована от другата страна.
Вигор погледна към генерал Ренде.
— Нещо не е наред.
22:08
Рейчъл гледаше немигащо таймера, който вече отброяваше под една минута.
— Трябва да има и друг изход!
Грей поклати глава на напразната й надежда.
Рейчъл обаче не се отказа. Може и да не разбираше от инженерство, нито от обезвреждане на бомби. Но определено познаваше римската история.
— Няма кости — каза тя.
Грей я погледна, все едно се съмняваше в здравия й разсъдък.
— Кат — каза тя, — ти спомена, че някой е трябвало да издърпа стабилизиращия щифт при първоначалното задейс-тване на механизма и така да затвори рампата. Нали?
Кат кимна.
Рейчъл погледна другите.
— Тогава той е щял да се окаже заключен тук. Къде са костите му?