Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Отрядът щеше да се измъкне по същия начин и да се смеси с хилядите богомолци горе.
Това не биваше да се случва.
— Кат — прошепна Грей, — заведи Рейчъл при Монк. Не влизайте в бой. Качете се горе. Намерете швейцарските гвардейци.
Кат хвана Рейчъл за лакътя и попита:
— А ти?
Той вече се беше обърнал към гробницата на свети Петър.
— Аз ще остана тук. Ще ги наблюдавам от лаптопа. И ще ги забавя, ако се наложи. Ще ви дам знак по радиото веднага щом задействам засадата.
Може би не всичко беше загубено. Монк се обади по радиото. Дори и със специалния микрофон думите му се чуваха тихо.
— Не идвайте тук. Взривиха дупка точно над изхода. Един голям камък за малко да ми пукне черепа. Копелетата занитват вратата.
Грей чу откъм дъното на некропола пукот на монтажен пистолет.
— Повече никой няма да мине оттук, нито навън, нито навътре — завърши Монк.
— Кат?
— Разбрах, командире.
— Всички да се прикрият — нареди той. — Чакате мой сигнал.
Грей се приведе ниско и хукна по улицата на подземното гробище. Бяха сами.
21:44
Вигор влезе в „Св. Петър“ през вратата на ризницата, охранявана от двама швейцарски гвардейци. На три пъти беше показвал документите си, за да го пропуснат. Но поне най-после, макар и бавно, информация за очакваното нападение си пробиваше път по командната верига. Изглежда, не беше проявил достатъчно настоятелност, когато се обади преди двайсетина минути и каза, че не е съвсем сигурен дали Драконовият двор ще атакува гробницата.
Сега обаче нещата се движеха в правилната посока.
Подмина паметника на Пий VII и влезе в кораба приблизително в средата на църквата. Базиликата беше с формата на гигантски кръст на площ от двайсет и пет хиляди квадратни метра, толкова просторна, че два футболни отбора можеха да играят мач само в очертанията на кораба.
И в момента същото това огромно пространство беше пълно. Нямаше и едно свободно място на скамейките, и в кораба, и в страничния неф. Базиликата грееше от хилядите свещи и светлината на осемстотин канделабри. Папският хор изпълняваше „Exaudi Deus“, съвсем подходящо за заупокойна служба, но усиленият от колоните и от естествената акустика звук беше нетърпим като на рок концерт.
Вигор ускори крачка, едва се сдържаше да не затича. Паниката убиваше. Изходите бяха ограничен брой. Даде знак на двамата гвардейци да тръгнат вляво и вдясно и да предупредят другарите си. Самият той трябваше най-напред да измъкне папата, после да предупреди персонала на базиликата да започнат бавна евакуация на богомолците.
Пристъпи в кораба и вдигна поглед към папския олтар.
Кардинал Спера седеше до папата под бронзовия балдахин на Бернини — той се издигаше на осем ката, поддържан от четири масивни бронзови колони, украсени с маслинени и лаврови клонки от чисто злато. На върха на балдахина имаше златна сфера, увенчана с кръст.
Вигор внимателно си пробиваше път напред. Не му беше останало време да се преоблече в подходящи за службата одежди, а дрехите му бяха омачкани от пътя. Неколцина богати богомолци го изгледаха намръщено. После забелязаха бялата му якичка, но въпреки това погледите им си останаха презрителни. Сигурно го вземаха за някой беден енорийски свещеник, дълбоко впечатлен от грандиозния спектакъл в базиликата.
Вигор стигна до първия ред скамейки и свърна вляво. Искаше да заобиколи към задната част на олтара и да поговори насаме с кардинал Спера.
Тъкмо минаваше покрай статуята на свети Лонгин, когато нечия ръка посегна към него от един потънал в сенки вход. Той погледна през рамо към човека, който го стискаше за лакътя. Беше слаб мъж на неговата възраст, с посребряла коса, човек, когото Вигор познаваше и уважаваше — префект Алберто, шефът на архивите.
— Вигор? — каза префектът.
— Чух…
Думите му се загубиха в един особено силен припев откъм хора.
Вигор се наведе по-близо до него и пристъпи в нишата пред вратата. Тя водеше към Свещените пещери.
— Не те чух, Алберто. Какво…
Алберто го стисна по-силно за ръката. Дулото на пистолет се впи в ребрата му. Пистолет със заглушител.
— Нито дума повече, Вигор — предупреди го префектът.
21:52
Скрит в криптата, Грей лежеше по корем, встрани, така че да не се вижда през отвора. Пистолетът му бе до отворения лаптоп. Беше превключил дисплея на тъмен режим и екранът светеше с ултравиолетова светлина. Два образа го разделяха — единият от камерата срещу гробницата на свети Петър, другият от втората, която следеше централната част за некропола.