Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
— Къде мислиш да ме водиш?
— С мен.
— При…
— Силите на принц Едуард се събират край замъка Рьононкур. Засега ще дойдеш с мен там.
— Няма! Преценил си ме несправедливо.
— Тръгваш, миледи.
— За да бъда с теб? При положение, че се държиш като зъл глупак? Никога!
— Скъпа ми съпруго, идваш с мен!
— Ако ме докоснеш, Господ да ми прости, ще се развикам така, че всички в замъка ще ме чуят.
Младият мъж се надвеси насмешливо над нея.
— В такъв случай всички в замъка ще ми завидят. Викай достатъчно силно и, като се има предвид настроението на някои от хората, принц Едуард ще може да им вземе пари за забавлението. Нямаш много време, Даниел, така че, ако искаш да си вземеш някакви вещи, трябва да ги опаковаш.
— Никъде не тръгвам!
— Тръгваш!
Обърна му гръб и седна на ръба на леглото, скръстила решително ръце. Ейдриън затръшна вратата след себе си.
Умът й препускаше. Как бе разбрал за свещеника? Дали беше убил нещастния човек? Монтейн се бе оказала права — посетителят нямаше духовно призвание. Но тя самата беше невинна. Защо я заклеймяваха?
Всичко това нямаше никакъв смисъл. За съпруга й не би било трудно да научи за визитата на граф Ланглоа — вероятно получаваше всеки ден отчет от своите хора. Това обаче не я притесняваше, тъй като бе убедена в правотата на всяко свое действие. Значи го бяха известили и за идването на свещеника, но…
В замъка се отбиваха толкова свещеници. Кое бе възбудило подозренията на всички точно към този?
Взираше се в пламъците. Усещаше топлината им, но въпреки това й беше студено. Времето минаваше. Но тя нямаше да се съгласи да тръгне. Нямаше да бездейства сред английската армия, докато разкъсват страната й.
Най-после се изправи, преливаща от гняв, и закрачи. Проклети да са всички! Проклет да е Ейдриън!
На вратата се почука. Явно не беше съпругът й, защото той не чукаше.
Чукането се повтори. Вратата се открехна.
— Даниел? — попита тихо Монтейн. Младата жена не помръдна, но вярната й приятелка пристъпи колебливо. — Владетелят Маклаклън е почти готов за тръгване, така каза Дейлин. Помислих си, че бих могла да ти помогна за това-онова… Както разбрах, Ейдриън е решил твърдо да бъдеш близо до него, тъй като ще отсъства дълго.
Графинята се завъртя на пети и повдигна вежди.
— Той ли каза така?
— Да.
— И ти му вярваш?
— Ами… — Монтейн сви нещастно рамене. — Честно казано, със сър Джайлс и Дейлин чухме… чухме шума от битката с мечове. Освен ако това не е нов любовен поздрав…
Даниел отново скръсти ръце пред гърдите си и седна на ръба на леглото.
— Никъде няма да ходя.
— Даниел, той ще те принуди!
— Нека го направи.
Вярната компаньонка изглеждаше извънредно нещастна.
— Е, аз ще приготвя един вързоп… за всеки случай. Даниел, трябва да бъдеш разумна. Времената са опасни. И Авил, и ти сте ценна плячка. Видях как те гледаше онзи мъж. Разбрах, че не е свещеник. Той възнамеряваше да се върне тук и да доведе други, за да проучат как се отварят портите…
— Откъде знаеш всичко това?
— Аз… чух мъжете, като говореха…
Отклони поглед от Даниел и започна да кръстосва из стаята и да събира дрехи, четки за коса и други вещи.
— И ме смяташ за толкова глупава, че да не усетя, ако се подготвя заговор?
— Не… Разбира се, че щеше да го разбереш… след време. Но аз предчувствах още от самото начало, че Пол дьо Валоа не е свещеник! Имаше вид на прекалено чувствен мъж.
— Имаше! Значи Ейдриън го е убил — промълви с горчивина графинята.
— Не… не го е убил. Имало е схватка в някаква къща сред гората, където са се срещали конспираторите. Мнозина са били убити, но нашият Майкъл ме увери, че всеки, сложил оръжието и приел да остане затворник в Англия, е оживял. Даниел, само по една тънка ленена нощница си. Наистина се страхувам, че Ейдриън няма да отстъпи.
— Никъде няма да ходя… — започна младата жена, но не довърши мисълта си, тъй като в този момент леко открехнатата врата се отвори с гръм и трясък.
Съпругът й се бе върнал, изкъпан и в чисти дрехи. Беше без ризница, с нова туника и топла вълнена пелерина. Ботушите му бяха излъскани. Косата му бе все още влажна, а бузите — прясно избръснати. Побърза да отмести поглед от него, като се питаше как е възможно сърцето и тялото й да я предават така лесно. Но той изглеждаше наистина великолепно. Въпреки силното си желание да го презира, най-страстният й копнеж беше да легне до него.
— Монтейн, готови ли са нещата на графинята? — Беше вперил суров поглед в съпругата си.