Удоволствието на краля

— Нямам търпение да я чуя — заяви графът и вдигна ръка. — Заведете го в къщата. Сега идвам.

Помоли сър Джордж да се погрижи за гасенето на пожарите, за превързването на ранените и погребването на мъртвите. След това се запъти към къщурката със сламен покрив, където бяха отнесли Майкъл.

Той лежеше на тежък дюшек, а прорезът беше наложен с билкова лапа и превързан. Ейдриън благодари на жените и ги отпрати.

— Кажи ми какво се е случило.

— Първо, милорд, пристигна граф Ланглоа с малка групичка и донесе дарове.

— За Даниел?

— Коприна за нея, меч за вас. Сър Джайлс ви уверява, че не са оставали насаме и за секунда. Графинята се държала учтиво и твърдо и заявила, че управлявате Авил заедно, но в момента вие сте с принц Едуард и тя желае от цялото си сърце да дойде краят на битката.

Маклаклън повдигна вежди, объркан от удоволствието, което изпита само при мисълта, че Даниел не е забравила обета си.

— После?

— После дойде свещеникът.

— Свещеник?

— Представи се като отец Пол дьо Валоа. Графинята се съгласи да говори насаме с него. Той не стоя дълго, но нейната компаньонка се притеснила от това посещение и отишла при Дейлин, който ми нареди да проследя отчето. Така и направих и го открих в колибата на един стар отшелник дълбоко сред гората. Имаше среща с други хора. Не разбрах каква точно е целта им. Изглежда трябваше да се пръснат из страната, да наблюдават силите на крал Едуард и да открият слабите им места. Забелязаха ме и ме атакуваха. Отвърнах на удара им, милорд, и не им останах длъжен, кълна се. Но се престорих на мъртъв, като паднах върху коня си и накарах доброто животно да бяга като вятър. За късмет бързо се натъкнах на хора на принц Едуард. Знаех, че раната ми не е толкова тежка, колкото изглежда, затова настоях да ме изпратят право при вас.