Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
— Няма ли да оставиш този меч?
Най-после младата жена възвърна способността си да говори.
— А ти ще ми обясниш ли защо нахлу тук като някой екзекутор?
— Може би ще бъдеш екзекутирана.
Сърцето й спря да бие за момент. Нима говореше сериозно?
— В такъв случай няма да оставя меча, владетелю Маклаклън!
— Остави го, любов моя, преди да си ме принудила да те пребия до посиняване.
— И да се лиша от последната си защита, за да се разправиш безпрепятствено с мен!
— Чудесно. Значи ще трябва да го отнема насила и да се ядосам още повече!
Графинята се стресна, тъй като той ненадейно измъкна своето оръжие. Отстъпи назад, изпълнена с ужас, ярост и объркване. Какво, за Бога, бе причинило това?
Държеше меча си в отбранителна позиция. Даваше си много добре сметка за силата му, но чувстваше, че няма избор. Отби първите му гневни удари. После скочи на леглото. Спусна се из стаята. Следваше я неотстъпно и тя разбра, че скоро ще се изтощи.
В един миг гърбът й се долепи до стената. Нямаше къде да отстъпи; неговият меч се стовари с неимоверна сила върху нейния. Помисли, че костите й ще се натрошат. Не можа да удържи оръжието и то иззвъня пред огъня.
Ейдриън беше само на две крачки. Приближи острието до гърлото и. Тя го гледаше и се питаше дали не е полудял.
Гневът му обаче бе напълно контролиран. В следващия миг прибра меча си, хвана я за ръката и я дръпна.
— Приготвяй си багажа!
— Да си приготвям багажа? Това ли било? Да си приготвям багажа? Идваш тук като ангел на отмъщението, нареждаш и заплашваш…
— След минутка няма само да заплашвам. Приготвяй си багажа, без да губиш повече време! Малко дрехи, тъй като нямам намерение да пътувам с тежък товар.
Графинята поклати глава. Очите й започваха да се пълнят с гневни сълзи.
— Къде отиваме? Какво съм сторила, че да се отнасяш така грубо с мен?
— Какво си сторила ли?
Ейдриън повдигна вежди и се подпря на полицата над огнището.
— Да не си се побъркал? Да не би да са те ударили с тежък меч по шлема?
Видя пулсиращата вена на слепоочието му и прехапа леко долната си устна. Страхуваше се от още по-бурна реакция. Но той заговори съвсем тихо.
— Така ли мислиш, любов моя? Че съм оглупял?
— В името на Бога, не разбирам за какво говориш!
— Ще опресня паметта ти. Първо се появява пратеник на крал Жан.
— И трябваше да не го допусна в Авил ли? Той донесе подарък и за теб.
— Оръжие, което да използваш срещу мен. Но аз смятам, че това посещение е имало съвсем друга цел… Твоят граф Ланглоа е дошъл да се увери доколко силен и защитен е Авил. А свещеникът…
— И свещеници ли не трябва да допускам?
Маклаклън направи стъпка към нея.
— Не, миледи, не трябва. Не и когато свещеникът е просто бунтовник в расо, вълк в овча кожа.
Стори й се, че дъхът й секна. Поклати леко глава.
— Но аз не…
— О, много добре си знаела. Всъщност той беше достоен за възхищение. Не пожела да издаде нищо. Но когато допрях върха на меча си в гърлото му, призна, че си се заклела да помогнеш на крал Жан.
Стори й се, че сърцето й замря. Поклати глава. Това бе и вярно, и невярно. Взря се в огъня.
— Не знаех, че човекът не е свещеник… Казах му само, че ще направя каквото мога, за да защитя живота на крал Жан! — Погледна съпруга си и изцапаните му с кал и кръв дрехи. — Значи все пак е бил достоен за възхищение човек, който се е борил за своя крал така, както и ти се бориш за твоя. Мъртъв ли е?
Маклаклън отвърна на погледа й.
— Нима животът му има такова значение за теб?
— Както сам каза, бил е достоен за възхищение.
— Красив и дързък.
— Уби ли го?
— Приготвяй си багажа.
— Няма да помръдна, докато не ми отговориш.
— Ще правиш каквото ти казвам!
— Не! Искам да остана тук. А ти си води твоите битки, разорявай селата и обричай на глад хорицата.
— Миледи, облечи се и приготви багажа или ще те отведа оттук гола. Аз лично не давам и пет пари, но тъй като твоят „свещеник“ е участвал в бунтовническа групировка, решила да завземе това имение отвътре, на теб повече не може да ти се има доверие. Говоря напълно сериозно.
— Ейдриън, невинна съм!
Но той вече се бе обърнал с гръб и крачеше към вратата.
— Ейдриън!
Маклаклън спря и погледна назад. Съпругата му скърцаше със зъби и явно си налагаше да запази спокойствие.
— Нямаш право да постъпваш така! Винаги съм била честна с теб. Познаваш в подробности живота ми. Да, бих направила всичко, зависещо от мен, за да не бъде убит крал Жан. Но нищо повече от това не съм казвала на никого. Невинна съм! Не съм участвала в никакво предателство или заговор!
— Твърдиш, че си невинна, а същевременно признаваш вината си. Няма значение. Даниел, вече не можеш да стоиш тук. Прекалено голямо изкушение си за династията Валоа.