Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
Почувства топлина, напълно омагьосана от погледа му. Изгуби ума и дума. Трябваше да се измъкне! Да изрече някакво извинение! Да се върне в стаята си!
— Свещеникът беше толкова странен! — чу се сякаш отстрани да измънква. После събра мислите си. — О, Дейлин, притеснявам се. Днес следобед дойде някакъв свещеник…
— Насам често минават свещеници, монаси и поклонници — отвърна безгрижно той.
— Знам. Но този настоя да разговаря на четири очи с Даниел. Когато влязох да поднеса храната, видях, че е смутена. Свещеникът беше самоуверен, красив и говореше с лекота за какво ли не, но мисля, че докато ме е нямало, я е помолил за нещо. Според мен е имал някакво искане.
— А тя възнамерява ли да го изпълни?
— Беше определено нещастна. — Монтейн въздъхна и отвърна на погледа му. — Той каза, че бил роднина на династията Валоа. Не трябваше да идвам при теб. Но наистина съм много притеснена.
Дейлин кимна бавно.
— Времената са опасни.
— Какво ще правиш?
Той повдигна вежди.
— Още не съм сигурен… Ще говоря със сър Джайлс. А ти няма защо да се тревожиш. Ейдриън не е чак толкова далеч. Ако наистина има някакъв проблем…
Сви рамене.
— Какво? — прошепна Монтейн.
— Ще се върне.
Къщите горяха. Навсякъде се валяха мъртви и ранени. Хората на Арманяк опустошаваха селата, ограбваха малкото ценни неща, които успяваха да открият, и бързаха да изчезнат. Днес обаче воините на Ейдриън бяха предупредени за атаката и успяха да стигнат до селото навреме, за да предотвратят масовото клане.
От билото на хълма той изкрещя смразяващия кръвта военен призив и се спусна надолу към нападателите с изваден меч. Биха се безмилостно. Яростта му пламна още повече, когато видя сред убитите и деца.
От една горяща къща изскочи човек на Арманяк с намерението да се хвърли на коня си и да избяга. Забеляза обаче спусналия се насреща му Ейдриън и се спря, за да го съсече с бойната си секира. Маклаклън пришпори Люк, избягна удара и преряза гърлото на противника. В този момент проехтяха писъци. Обърна се и видя конника, препуснал към гората с някаква млада жена. Ейдриън се стрелна след похитителя, който се обърна и го видя. Спря за момент, пусна момичето на пътеката и продължи. Графът дръпна юздите. Искаше му се и някой друг да е забелязал французина, за да го последва, но очевидно беше сам. Надяваше се костите на девойката да не са се изпочупили при падането.
Слезе от коня си и й помогна да се изправи. Беше млада и хубава. Жива и здрава. Погледна го с тъмните си пълни с обожание очи.
— Благодаря ви, благодаря ви, милорд.
— Ранена ли си?
— Не.
— Значи всичко е наред.
— Вие ми спасихте живота.
— Може би само честта.
— Тя е ваша, милорд — обяви тържествено момичето.
— Е, аз не искам подобна цена. Хайде, ела да те върна при майка ти.
Тя обви ръце около врата му и той я отнесе до жребеца си. Щом се върнаха в селото, я пусна на земята, съпроводен от бурните приветствия и сълзливата благодарност на майката.
— Терез е най-скъпото, което имам, милорд! Готова съм да направя за вас каквото пожелаете. Искайте само!
— Моля ви, да сте верни поданици на Едуард. А като ваш херцог, мой дълг е да ви защитавам.
Усмихна се. Стараеше се думите му да не прозвучат назидателно. Мнозина от хората му го наобиколиха. Нареди да помогнат на ранените. Самият той слезе от гърба на Люк и в този момент видя с изненада препускащия насреща му сър Джордж, придружаван от Майкъл, един от младежите, които бе обучил и оставил да пазят Авил.
Когато се приближиха, забеляза, че туниката на Майкъл е изкаляна и изцапана с кръв. Пулсът му се ускори от страх. Авил беше безценна плячка и можеше да промени изхода на войната. Да не би хитрият французин Жан да бе намерил начин да го завладее? Авил обаче можеше да устои на всяка атака. Единственият начин да падне бе предателството.
Закрачи припряно.
— Случило ли се е нещо? — Посегна да помогне на Майкъл да слезе от коня си. — Къде си ранен, момче? Лошо ли е? Жено! — извика Маклаклън, като се обърна към майката на Терез. — Помогни ми за този човек! По-бързо.
Младежът трепна.
— Не е смъртоносно, милорд, но кървя като заклано прасе!
— Авил…
— Всичко е наред в Авил… Имам да разкажа само една странна история.
Жената се бе приближила заедно с дъщеря си. Двете действаха пъргаво. Момичето донесе вода, а майката свали туниката и ризата на ранения. След това измиха дългия прорез на гърдите му.