Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
„Говори искрено, но предпазливо“ — помисли си Даниел. И изведнъж затрепери и се почувства смъртно уморена. Пътуването беше дълго. Струваше й се, че я боли всяко мускулче.
— Благодаря ви. Винаги сте били много мил с мен. Моля ви да бъдете така любезен и сега и да ми позволите да поискам вечеря. Едвам стоя на краката си.
Раздразни я това, че Едуард погледна през главата й към Ейдриън. Очевидно той кимна, тъй като принцът отвърна:
— Ще наредя да те придружат до стаята на владетеля Маклаклън. Ще поговорим по-късно. Виждам, че си наясно и със своето, и с моето положение.
— Аз ще заведа съпругата си до нашите стаи, милорд, ако ми позволите? Връщам се незабавно — обади се Ейдриън.
— Добре, земевладелецо Маклаклън, непременно придружи съпругата си и й покажи чудесата на замъка. Ще те чакам.
Графът наметна пелерината си върху раменете на Даниел и я изведе в коридора.
— Новият ти дом, любов моя! — прошепна той. — Прекрасен и с много удобства.
— И пазачи?
— И тъмници! Нищо чудно някъде да има дори стая за мъчения.
— Сега ме отвеждаш някъде, където ще стоя като осъдена.
Ейдриън не се засмя. Не му беше весело. От думите му я побиха ледени тръпки.
— Да, миледи. Като осъдена.
Глава 18
Движеха се по дълъг коридор. В далечния му край имаше стълби. Той я хвана за ръката и я помъкна нагоре към втория етаж. Тръгнаха по друг дълъг коридор и най-сетне спряха. Озоваха се в голям приятен апартамент. В първата стая имаше маса и столове. Край огъня стоеше някакъв младеж и лъскаше ризницата на Маклаклън.
— Скъпа, запознай се с Люк, най-малкия син на един майстор на доспехи, който сега служи при мен като оръженосец. Люк, моята графиня, лейди Даниел.
Младежът, висок и слаб, със сламеноруса коса и зелени очи, скочи на крака и й се поклони дълбоко.
— Чухме, че се връщате тази нощ, милорд. В спалнята ви е приготвена гореща вана.
— Уви, Люк, всичко изглежда прекрасно, но трябва да се върна при принца. Миледи — очите му блеснаха, когато я погледна, — чувствайте се у дома си.
Поведе я към спалнята, в която имаше украсено с дърворезба легло, красиви столове, скринове, гардероби и голямо дървено корито, от което се вдигаше пара.
— Направи си удоволствието. Дано парата ти прочисти гърлото, за да можеш да викаш по-силно и ясно, като се върна.
С тези думи се обърна и затвори вратата след себе си. Искаше й се да го замери с нещо, но не го направи. Приближи се до ваната, разсъблече се и стъпи в приятната вода. Потопи се и забрави всичко друго.
След малко чу вратата да се открехва колебливо. Настръхна. Нима вече се връщаше?
Показа се обаче някакво момиче — младо, русо, хубаво и щедро надарено. То заяви с усмивка:
— Аз съм Терез, миледи. Идвам, за да ви служа.
— Благодаря, Терез. Но съм много уморена и ще се справя сама.
Непознатата обаче влезе и се запъти към огнището.
— Тук съм приготвила още вода, миледи. — Хвана краищата на полите си, за да си предпази ръцете, и пое поставеното върху огъня ведро с бълбукаща вода, която тутакси изля във ваната. Графинята успя да се отдръпне точно навреме, за да не я изгори. — О! Света Дево! Толкова съжалявам! — извика разстроена Терез.
— Аз съм… добре. Всичко е наред. Моля те, защо просто не…
— Много се извинявам. Ако се върнете на мястото си, ще мога да ви измия косата.
— Мога и сама…
— Толкова е дълга!
— Терез…
— Ако не служа добре, миледи, ще ме изгонят. А проклетият граф Арманяк изгори селото ми. Няма къде да отида.
С тези думи коленичи край ваната и започна да мие косите й. Докосването й беше леко, уверено и успокояващо. Даниел се отпусна назад. Почти беше задрямала, когато усети рязко дръпване.
— Миледи! Щяхте да потънете! Да се удавите!
Със сигурност нямаше да се удави, но започваше да губи търпение.
— Добре съм, благодаря ти! — Посегна към снежнобялата ленена кърпа край ваната и се изправи, като се уви в нея. — Терез…
— Седнете до огъня, ако обичате, миледи! Аз ще ви избърша косата. Толкова е черна и гладка. Като самур.
— Терез, ти сигурно си изморена…
— Не, миледи. Аз обичам нощта.
Нещо в думите й накара младата жена да се почувства неудобно, но все пак й позволи да й избърше и среши косата. Отново остана изненадана от опита й. Докато огънят я сушеше, сръчните пръсти на Терез я решеха, за да се получи блясък.