Удоволствието на краля

— Принц Едуард, страхувам се, че не съм облечена подходящо…

— Скромна вечеря — прекъсна я той и погледна над главата й към Маклаклън. — Само тримата.

— Както желаеш — отговори Ейдриън.

Принцът я прегърна през кръста и я поведе нагоре по масивните каменни стъпала, които водеха към главната кула. Усещаше, че съпругът й ги следва в непосредствена близост.

Минаха през дълъг сводест коридор, по който бяха разположени няколко часови.

Беше й казал „добре дошла“, но бе сигурна, че е дочула в думите му предупреждение.

Влязоха в голямата зала. Тя беше празна. Принцът не я пусна, а я поведе към масата и й наля вино. Младата жена го прие и усети с радост как по пръстите й, обхванали чашата, се разлива топлина.

— Ще ти сваля пелерината! — предложи домакинът.

— Не! — възпротиви се тя, но вече беше късно.

Само след секунда вече стоеше пред огъня по тънката си бяла нощница. Едуард повдигна вежди и погледна към съпруга й, който тъкмо си наливаше вино.

Той сви рамене.

— Бързахме много.

— Взе ме направо от леглото, милорд. Нямаше търпение да се върне, за да ви служи. — Даниел вдигна чашата си. — Голям пакостник е — прибави с възможно най-приятен тон.

Без да отделя проницателния си поглед от нея, Маклаклън вдигна също чашата си в нейна чест и рече не по-малко любезно:

— Тя е вещица, милорд, която със сигурност заслужава пакостник.

— А, небесен брак — позасмя се принцът. После се обърна към графинята. — Не очаквахте ли с нетърпение да ме видите, миледи?

— Истинско удоволствие е за мен — отвърна тя, отпуснала ресници.

И говореше съвсем сериозно. Когато бе отишла да живее с Плантагенетите като повереница на краля, Едуард, като най-голям син и наследник, беше вече воин и съпровождаше баща си.

Той винаги се бе държал мило с нея. Все рошеше косите й и я уверяваше, че ще стане страхотна жена. И сега наистина се радваше да го види, защото го харесваше и му се възхищаваше. Щеше да го харесва още повече, ако си стоеше в Англия.

— За мен също е удоволствие да те видя. Ти си се превърнала в несравнима красавица. Знам, че почиташ баща ми, защото беше отгледана в неговия дом и обичана като член на семейството. Но, от друга страна, имаш опасни френски връзки, затова би било по-добре временно да обитаваш замъка Рьононкур, където ще бъдеш в безопасност, докато съпругът ти е на война. Много мъже биха се изкушили да рискуват за удоволствието да бъдат в твоята компания. Наясно си с това, нали?

Графинята вдигна очи и срещна погледа му.

— Иска ми се, принце, някой да разбере, че съм способна жена…

— Прекалено способна — промърмори под носа си Ейдриън.

— И мога да защитавам Авил.

— Ако решиш да го направиш — намекна Едуард и тя си даде сметка, че той също не й вярва.

— И ако, любов моя, не си също толкова безценна плячка, колкото самата крепост — допълни Маклаклън.

Принцът се усмихна и отново й наля чашата с вино.

— Страхувам се, че проблемът е именно в това. Твоите роднини от династията Валоа изгарят от желание да подкупят папата да анулира брака ти, за да могат да те омъжат за някой французин, който да измъкне Авил от англичаните! Ние обаче няма да позволим това да се случи. Баща ми планира връзката ти с Ейдриън, тъй като познава добре силата му — необходима за удържането както на Авил, така и на неговата графиня. Знам, че си привързана към нас. Баща ми те прие като своя дъщеря. Аз самият те чувствам като моя по-малка сестра и се моля да прекараш добре времето си тук.