Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
— Не, не, чудех се дали знаете за други дейности на мадам Вудрьой — в областта на търговията.
— Колко сте дискретна, скъпа. Ако имате предвид контрабандата, това в миналото беше публична тайна, въпреки, че мисля, че тя не е така активна, откакто започна войната с Англия. Ако имате предвид разпространението на хашиш сред войниците, това не е доказано, но е слух, който често се повтаря.
Сирен не беше толкова сигурна, че контрабандата на маркизата е спряла, но си замълча.
— Мислите ли, че губернаторът знае за тези неща?
— Мога да си го представя. Как би могло да бъде иначе? Да си кралски губернатор е най-скъпото задължение. Вудрьой може да оказва щедро гостоприемство и да прави благородни жестове понякога за бутилка вино, но здраво държи сметка за хазната си.
— Той все още е загрижен за трафика с англичаните.
— Наистина. Говори се, че кралският кораб е донесъл строга заповед от краля до Вудрьой да сложи край на това. Никакви извинения за неуспеха няма да бъдат приети. Слуховете говорят още, че губернаторът е получил предварително предупреждение за строгата заповед преди няколко месеца, донесено от Льомоние.
— От Рене? Колко странно. — Дали това не обясняваше неговата роля в опита да бъдат заловени Бретонови?
— Точно така — приятелски намек от кралския министър Морпа.
— Тогава губернаторът със сигурност ще трябва да спре контрабандата.
— Ще трябва, иначе ще се прости със смяната в управлението на Нова Франция. И няма съмнение, че ще успее. Това ще я направи по-доходна за мадам Вудрьой, когато конкуренцията бъде премахната и тя ще има възможност да поднови дейността си.
Сирен поклати глава:
— Колко сте циничен.
— Аз ли? — той погледна с голямо задоволство. — Сега трябва да си изработя поза.
— Моля ви да не правите това!
— Харесвате ме такъв, какъвто съм?
— Много.
— О, най-после признание. Започвах да се страхувам, че сте невъзприемчива към чара ми.
— Бих ви направила комплимент и по-рано — произнесе тя с нежна ирония — ако знаех, че самочувствието ви се нуждае от такова нещо.
— Жестоко, жестоко — промърмори той. — Може би оттук ще отида направо при маркизата. Тя може да е пестелива жена, която е забравила да си брои годините, но поне знае как да оцени хубавото у един мъж, независимо дали е духовно или физическо.
Сирен не можеше да не се засмее на театралността му, макар, че миг по-късно стана сериозна.
— Истина е, значи, че тя има млади любовници?
— Колкото до любовниците, не мога да кажа, но има добро око за мъжки крак и не стои над това да опита със собствените си пръсти дали формата е естествена или е с подплънки.
Свободните панталони, носени от повечето работници, включително Бретонови, бяха достатъчно прилични, но плътно прилягащите дрехи, изработени от коприна и сатен, които носеха джентълмените, предназначени да показват, че те не са с изкривена стойка, чудесно подчертаваха мъжките им атрибути.
— Искате да кажете, че тя…
— Често. Ако човек е толкова неразумен да я посети сам, или да отиде в някой тъмен ъгъл, когато тя е наблизо.
— Носят се слухове, но трудно мога да повярвам за такова поведение. Тя излъчва такова достойнство.
— Полезно нещо е достойнството, както честта и положението — съгласи се той.
— Да, разбирам какво искате да кажете. — Сирен замълча за момент, после продължи. — Чухте ли, че… знаете ли нещо за нея и Рене?
— Когато Льомоние дойде за пръв път, той разбуни духовете. Тя започваше да мърка щом го види. Не само че беше ново лице, но и силно привлекателен, и с ореол на опасност около себе си, както обичат някои жени. Преследването беше доста развлекателно, доколкото той беше по-хитър от повечето или може би по-свикнал да бъде преследван. Репутацията му го беше изпреварила, естествено.
— Естествено — повтори тя. Бедният Рене, преследван от мадам Вудрьой, нападнат, ранен и полуудавен в реката. А после, когато той беше спасен и оздравял отново, тя се бе нахвърлила върху него.
Сирен задържа поглед върху трепкащите пламъци. После продължи:
— Може да се каже, че той си го е докарал с миналото си поведение.
— Разбира се — каза Арман, накланяйки глава с благоразумен вид.
— Но вие не мислите така?
— Тези теми винаги са трудни. Кой може да каже защо хората постъпват по един или друг начин, кое ги тласка към жертвите им?
— Трябва да има нещо.
— Невинаги, но в случая с Льомоние — така изглежда.
— Защо казвате това?
— Знам историята от леля си в Париж, която познава семейството и понякога пише на майка ми, нали разбирате, така че можете да съдите, колко е точно. Изглежда Льомоние невинаги е бил такъв какъвто е сега, а по-скоро прилежен младеж. Той е учил право и управление на големи имения, така че да може да служи за опекун на по-големия си брат, който е наследил фамилните земи и титли. После братът се замесва в отвратителен скандал, свързан с фалшифицирани пари. Изгубени са големи суми. По-възрастният Льомоние се върнал от Париж, където е станало нещастието. Един ден, когато излязъл на езда в уединена гориста местност, той се застрелял в главата с пистолета си за дуел.