![Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/5/8/snezhnata-kralica-the-snow-queen-bg-download.jpg)
Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
— Вие готова ще бъдете. — Той се усмихна. — Защото вие трябва да бъдете.
Тя успя да си наложи също да се усмихне. Имаше някои неща в сибилската машина, които дори кареумовци не можеха да обяснят — аномалии, непредсказуеми прояви, сякаш всичко знаещият източник за сибилското проникновение беше оформен несъвършено. Някои от неговите отговори бяха толкова заплетени, че никой специалист никога не би могъл да ги направи ясни. Понякога изглеждаше, че тази машина изпълнява някаква своя собствена цел, макар че обикновено не беше така. Сега машината беше решила да избере нея като свой инструмент… Тя не ще се провали, тя не трябва да се провали. Но каква беше нейната цел, ако Спаркс вече не я желаеше? Да го върне. Ще го върна. Мога да го върна. Тя стисна юмруци, сякаш да го задържи. Ние си принадлежим. Той ми принадлежи.
— Това е по-добре — каза Аспунд. — Сега какъв последен въпрос вие ще ме питате? Има ли нещо все още неясно?
Тя бавно кимна с глава и зададе един въпрос, който я безпокоеше още от самото начало.
— Защо Хийгемъни пази в тайна от Тийумат, че навсякъде има сибили? Защо вие казвате на Зимните хора, че ние сме дяволи или луди?
Той се намръщи, като че ли тя бе нарушила някакво особено строго табу.
— Аз не мога това на теб да обясня, Муун. Много е сложно.
— Но това не е истина. Ти каза, че сибилите са жизнено важни, че те правят само добри неща. — Тя изведнъж разбра казаното за намеренията на Хийгемъни, разбра колко повече бе научила тук в сравнение с онова, което знаеше от по-рано.
Изразът на Аспунд й подсказа, че той също бе разбрал и че съжаляваше, защото беше безсилен да я спре.
— Надявам се, че не съм сторил и няма да сторя много голямо зло на мой собствен народ. — Той погледна настрана. — Вие трябва на Тийумат върнете се. Но аз моля се това скръб на Кареумов да не причини.
Тя не отговори.
Те оставиха пътеката и тръгнаха през ароматната силифа, която се виеше в лабиринта от подрязани дървета. Достигнаха до мраморния параклис, в който се отразяваше пастелната небесна светлина. Аспунд влезе вътре, Муун седна на една мраморна пейка, влажна от росата. В лекия бриз тя усети миризмата на благовонен тамян. Муун се чудеше какви ли молитви отправя тази вечер към своите предци Аспунд.
Птици пърхаха в скута й. Тя гладеше нежните им, покрити с пера гърбове, и си мислеше, че това е за последен път, че от утре нататък няма да има спокойни градини, а само Черната порта… Муун потръпна изведнъж, почувствала вечерната прохлада.
21
— Гражданино, какво правиш в кабинета ми? — Джеруша погледна купищата официални откази, натрупани до нейния терминал върху бюрото, чак до ъглите на стаята.
— Казаха ми да дойда тук. За моите разрешителни. — Собственикът на магазин говореше с тон, изразяващ нещо средно между несигурност и грубост. — Казват, че вие ще ми обясните защо не съм чул нищо…
— Да, зная това. Моят сержант би могъл да ти направи такава справка, всеки полунормален полицай от патрула би могъл да свърши тази работа! — О, богове, ако можех поне един ден да не повишавам глас… дори един час. Тя подръпна червено-черните си къдрици. — Кой, по дяволите, те изпрати тук?
— Инспектор Ман…
— … тагнийс — допълни като ехо тя. — Е, изпратил те е не където трябва. Кажи на дежурния офицер да ти направи справката.
— Но той каза…
— Този път не приемай отказа за отговор! — Тя го отпрати към вратата и погледна към недочетения отчет на екрана. После се пресегна към копчето за вътрешна комуникация.
— Сержант, размърдай си мозъка и направи справката за онези идиоти! За какво смяташ, че си тук?
— Адски подходящ начин за управляване на един свят, дявол… — Ругатнята беше прекъсната, когато вратата се затвори зад търговеца.
— Извинете, командир — каза мрачно сержантът. — Да пусна ли следващия?
— Да. — Не. Повече не. — И ми дай Мантагнийс — Не, недей. — Джеруша отпусна бутона на говорителя. Тя можеше веднага да уволни Мантагнийс от полицията за създаденото безпокойство, но ако го направеше, щеше да му развърже ръцете да протестира, вместо само да предизвика негодуванието му. И той знае това. Той знае това, копелето… Тя отправи към отчета невиждащ поглед. Главният им компютър се беше повредил сериозно преди един месец и в цялата регистрационна система настъпи хаос. Сега системата едва работеше с половината от нормалния си капацитет, дори кареумовските експерти не можеха да я оправят, защото им липсваха важни елементи. Тя се опитваше да подреди документацията от последните месеци, опитваше се да прегледа този отчет вече цял час и все още не беше стигнала доникъде. Написа „ОДОБРЕНО“ и го пусна непрочетен. Не отива никъде. Тя разрови празните пакети в чекмеджето на бюрото си с надеждата да намери поне една йеста. По дяволите, почти са се свършили — как ще изкарам деня?