Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Не… не, не! — Тя се изправи на крака и се измъкна, когато Крес се опита да я задържи. Тя пресече стаята, отиде до прозореца и притиснала лице до стъклото, загледа градините и небето. От дъха й стъклото се покри със скреж, който закри гледката от очите й. — Няма да остана на този свят. Не можете да ме държите тук! — Тя стисна юмруци, кокалчетата на пръстите й затъркаха стъклото. — Как можахте да ми сторите това, щом сте знаели? — Тя се обърна разярена. — А аз ви вярвах! Проклетият ви кораб и всичките ви проклети богове!

Сега Аспунд стоеше до ниската масичка, бавно мина през стаята и отиде при нея.

— Погледнете ги, Муун. — Говореше спокойно. — Погледнете лицата им и ми кажете смятате ли, че са искали да съсипят живота ви.

Тя се насили да погледне към лицата на тримата, които стояха край масата — едно от тях неразгадаемо, другото наведено от срам, третото блестящо от горчиви сълзи. Муун не отговори, но това беше достатъчно. Той я заведе обратно до масата.

— Муун, моля те да разбереш, моля те да ми повярваш… Държа толкова много на твоето щастие, че не можах да се реша да ти кажа. — Гласът на Елзевир беше тих и уморен. — И защото исках да останеш.

Муун стоеше мълчалива, а лицето й беше сурово и студено като маска. Елзевир отвърна поглед от него.

— Съжалявам.

— Зная — промълви Муун през стиснати зъби. Тя седна на възглавниците напълно изтощена.

— Лошото е сторено, сестричке — каза Аспунд. — Остава въпросът какво ще направите, за да го поправите?

— Всичко, което е по силите ми.

— По нашите сили — каза Крес.

— Тогава върнете ме, Елзевир!

— Не мога. Всичките причини, които ти изброих, са верни. Много късно е. Но ние можем да ти дадем нов живот.

— Пет години, Муун — допълни Крес. — Какъв ще го намериш ти след пет години?

— Не зная. — Тя събра юмруците си един до друг. — Но аз трябва да се върна на Тийумат! Нищо още не е свършено. Чувствам го, не е свършено! — Нещо резонираше в глъбините на нейния ум, някакъв далечен звънец. — Ако вие не можете да ме закарате, трябва да има кораб, който ще може. Помогнете ми да намеря кораб.

— Той също няма да може да те закара. — Крес се намести сред възглавниците. — Забранено е. След като напуснеш Тийумат, законите не ти позволяват да се върнеш. Ти си обявена извън закона.

— Те не могат… — Муун почувства, че яростта й нараства.

— Могат, младичката ми. — Аспунд протегна ръка. — Само ми кажете какво имахте предвид, като казахте „не е свършено“? Откъде знаете?

— Аз… аз не зная. — Тя наведе глава смутено.

— Просто не искате да повярвате, че е свършено.

— Не, зная! — Изведнъж се почувства страхотно сигурна. — Просто не зная… как.

— Разбирам. — Той се намръщи, но повече от изненада, отколкото от неодобрение.

— Тя не може да знае — промърмори Крес, като гледаше към него. — Може ли?

— Понякога се случва. — Аспунд изглеждаше натъжен. — Ние сме в ръцете на сибилската машина. Понякога тя ни манипулира в името на свои цели. Мисля, че трябва поне да се опитаме да научим дали нейното напускане е предизвикало някакви различия.