![Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/5/8/snezhnata-kralica-the-snow-queen-bg-download.jpg)
Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
Усмивката му трепна от скрита вина.
— С фалшиви документи за самоличност, които аз ще приготвя. В хаоса на последното заминаване от Тийумат вие няма забелязани да сте, сигурен съм, дори… Силки.
— Е, К.Р., потаен грешнико! — Елзевир тихо се изсмя.
— Аз не смятам смешно това. — Лицето му остана сериозно. — Ако аз уча тази девойка всичко една сибила трябва да знае и после я върна на Тийумат, аз предателство ще извърша. Но като върши това, аз подчинявам се на по-висш закон дори от този на Хийгемъни.
— Прости ми. — Тя кимна смирено. — А какво ще кажеш за нашия кораб?
— Той подходящ паметник в пространство за невъзможните мечти на моя покоен брат ще бъде. Аз ти казах, че на теб никога нищо няма да липсва, Елзевир. Направи това и ти никога отново не трябва да контрабандираш.
— Благодаря ти. — В очите й просветна искрата на бунта. — Във всеки случай ние планирахме да се оттеглим, ако това пътуване не беше такова пълно поражение. Това ни дава възможност да доставим нашите стоки.
Аспунд се намръщи.
Крес с върховни усилия се изправи на крака, когато останалите се размърдаха. Муун погледна към него и видя, че тоя я наблюдава. Погледът му потърси очите на Елзевир. Той се усмихна пресилено.
— Предполагам Елзи, че си тръгваме.
— Крес…
— Считай това като компенсация на задължението, което имаме към теб, млада госпожице. — Той вдигна рамене.
Елзевир се обърна към Аспунд. Муун видя, че лицето му изразяваше несъгласие, преди още той да чуе въпроса.
— Няма да е трудно той друг кораб да намери, космически навигатори търсят се много във вашата… търговия, сигурен съм.
— Има контрабандисти и контрабандисти, К.Р. — каза Елзевир.
— Ти искаш да кажеш, човек търсен за убийство не всеки кораб желае да вземе? — иронично попита Аспунд.
Муун пусна ръкава на Крес. Крес почервеня.
— Самозащита! Така е регистрирано, самозащита! Записано е в полицейското сведение, самозащита.
— Един дрогиран минувач го извика на дуел, К.Р. Човекът щеше да го убие. Но наредбите не правят никакви изключения… Наистина допускаш ли, че аз ще бъда в кораб с убиец?
— Аз не мога дори представя си защо ти за моя брат ожени се. — Аспунд въздъхна. — Добре, Елзевир, макар че ти изстиска моето обещание. Предполагам, че някъде притежавам товарна линия, която може да вземе един космически навигатор.
— Наистина ли? О, богове… — Крес се закашля и се залюля като тръстика. — Благодаря ти, стари гос… гражданин! Няма да съжаляваш за това. — Той отправи към Елзевир искрящ поглед, изпълнен с благодарност.
— Надявам се — Аспунд мина покрай Крес и отиде при Муун. — И вие също няма да направите мен да съжалявам, нали?
Тя видя в очите му неумолимо отражение на онова, което би представлявал нейният неуспех.
— Не.
Той кимна.
— Тогава останете при мен няколко дни, докато бъде подготвен корабът, и нека вие да научите всичко една сибила трябва да знае.
— Добре. — Тя докосна татуировката на шията си.
— К.Р., трябва ли тя…
— За нейно добро е, Елзевир — и за ваше — аз нея тук държа. — Той леко повдигна глава.
— Да… разбира се. — Елзевир се усмихна. — Съвсем сте прав, разбира се. Муун, аз… — Тя потупа Муун по ръката и отново погледна настрани. — Е, няма значение. Това не е важно. Няма значение. — Тя тръгна към вратата, без да се обърне назад към Муун. Силки я последва мълчаливо.
— Е? — Крес се ухили не толкова на нея, колкото на краката си. — Щастие, млада госпожице. „Ти можеш да бъдеш кралица“. Ще им кажа, че разбрах това. — Той най-после улови погледа й. — Надявам се, че ще го намериш. Довиждане. — Той направи няколко крачки гърбом, после се обърна и тръгна след другите.
Муун гледаше към празния изход.
Муун седеше сама в градината и се люлееше, засилвайки се с крака. Над нея пееше вечерното небе — стотици цветни хорове, които се сливаха. Муун сложи глава на възглавниците и се заслуша. Ако затвореше очите си, щеше да се чува друга музика, сложните плетеници на кареумовското песенно изкуство се носеха през отворените врати на вътрешния двор, контрапунктът на птичките, които чирикаха в шубраците, пронизителните и гърлени ревове на странната сбирщина от същества, бродещи по градинските пътеки.
Бе прекарала този ден, както и предишните, в изпълнение на упражнения, които дисциплинираха ума и тялото й. Поглъщаше информационните лен ги, дадени й от К.Р. Аспунд, и с това научаваше всичко известно на Хийгемъни за природата на сибилите — какво са правили и какво значение са имали за хората от техния свят. Сибилите от този свят посещаваха формално училище, където получаваха подслон и защита докато се учеха как да контролират транса — както тя се бе научила на един самотен остров под открито небе.