Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:

Близо 150 години Зимните колонизатори владееха Тийумат и нейните богатства. Но скоро ще се затвори вратата към галактическата Хегемония и планетата Тийумат ще бъде изолирана, за да започне 150-годишното господство на Летните диваци. Освен ако… Еъриенрод, неостаряващата Снежна кралица не извърши геноцидно престъпление и не промени бъдещето…
1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 213
Перейти на страницу:

— Не мога да те чуя… връзката е лоша! Кога ще… дойдеш отново на плантацията… за един-два дена?… Толкова отдавна не си идвала?

— Не мога, Мироу. — Кога беше? Месеци, откакто бе приела една покана, дори беше говорила с него. Месеци, откакто бе прекарала един ден или един час в егоистично бездействие, което я накара да се усмихне. Не можеше, не можеше да си го позволи.

— Какво?

— Казах, че аз… аз… — Тя видя отражението си в стената, видя лицето на един лъжец, на един затворник в килия. Паниката я докосна с мрачния си пръст. — Да! Да, ще дойда. Ще дойда тази вечер.

22

— Добре, Сакърс. Отново сте на свобода. — Тор се върна обратно. Коприненият й гащеризон проблясваше със синия си цвят, подобен на цвета на волтова дъга; кожата й изглеждаше мъртвешки виолетова в тъмнината.

Викове и протести я последваха сред тълпата. Тя играеше комар с постоянните клиенти, както й бе наредено. Губеше достатъчно много, после отново печелеше още повече, за да ги убеди, че игрите бяха честни. Сакърс. За нейна изненада игрите бяха честни в по-голямата си част. Те просто бяха толкова сложни, че обикновено човешко същество не можеше да се надява да изхитрува. Когато си помисли за часовете и парите, които беше пропиляла, така безсмислено и глупаво, както правеше това всеки един от тези дрогирани глупаци, тя поклати накъдрената си глава с отвращение. Все пак, сега не беше толкова лошо, сега, когато знаеше кодовете, които й позволяваха тайно да контролира резултата от игрите.

Не, въобще не беше толкова лошо. Тя беше стопанката, титулярният собственик на игралния дом „Персийпион“, всепризнат за най-добър в Карбънкъл. И освен това тя се грижеше за всички други тайни операции, които Сорс — шефът на чуждоземната престъпна организация на Тийумат, й възлагаше да поеме. Част от политиката на кралицата беше да намери способни Зимни хора, които да действат като параван за незаконните дела на чуждоземеца, така че самите престъпни барони да могат да работят фактически безнаказано, незастрашавани от полицията на Хедж. Тя беше залавяна четири пъти от полицията, когато работеше за Сорс, но полицията я предаваше на охраната на кралицата, която просто я пускаше да си върви.

— Хей! — Тя погледна покрай танцуващите тела и видя ясно чуждоземеца, който тъкмо беше излязъл иззад завесата от малки, блещукащи огледалца и водеше със себе си един зомби27. — Полакс! — Тя включи повикващото устройство, прикрепено към гривната на ръката й като дублиращо средство, и отново го извика сред тътена на музиката. Полакс се яви до рамото й с успокояваща стабилност от стомана. — Онзи извратен тип, който току-що влезе, веднага го изгони. Не ни е потрябвал неговият бизнес. — Тя посочи с пръст, като се опитваше да не види дали зомбито беше мъж или жена, нито пък каквато и да е част от неговото тяло. Самата гледка я караше да й се повдига.

— Както кажеш, Тор — Полакс се отдалечи с всеотдайна готовност. Той беше по-голям самохвалко от който и да било друг, работещ на това място. Тор го беше наела за дълго време.

Тя обърна гръб и се облегна на лакът върху черния като катран бар. Странният, поглъщащ светлината материал, изсмука топлината през кожата й. Тор потрепери и се изправи. По-нататък седеше Хеън и се грижеше за автоматите, за напитките с дрога, един ужасно популярен анахронизъм. Поставянето му на бара, където се събираха клиенти да се разтоварят от задръжките си, беше най-умният й ход. Те споделяха с охота тайни и клюки помежду си и с още по-голяма охота с него, а тя донасяше наученото на Даунтрейдър.

Кой ли някога е мислил, че през онзи ден на уличката при Фейт, когато Даунтрейдър почти не я удуши, този лош човек ще я докара дотук?

— Ей, Персийпион, бебче, Сорс те вика — Ойарезубол, един от лейтенантите на Сорс, извика силно зад нея. Той я прихвана за кръста и започна доста интимно да се разхожда из горната част на вечерния й костюм.

Тя овладя обхваналото я желание да забие един лакът в ребрата му. Откакто бе напуснала товарните докове, се бе научила на тактичност, но Ойарезубол преминаваше границата.

— Внимавай, ще задействаш алармената ми система. — Тор отмести ръцете му, но не много надалеч. Ойарезубол бе мижитурка, за което говореше и фактът, че предпочиташе нея пред възможностите да има без затруднения някоя хубава жена, с каквито изобилстваше това място. Тор обаче не се престараваше в отблъскването. Израсъл на село, някъде в Биг Блю, той беше все пак привлекателен със своите недодялани маниери. Няколко пъти беше спала с него и не беше никак разочарована.

вернуться

27

Зомби — тялото на мъртвец, на което се придава подобие на живот чрез свръхестествена сила; лице, което е изключително невъзприемчиво, неотзивчиво и апатично.

1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 213
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)