Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Муун! — Той се усмихна. — Наша вечерна разходка ще правим? — Всяка вечер той я развеждаше през градините до малката сграда от мраморни колони в сърцето на лабиринта от храсти, където в урни почиваше праха на неговите предци. Кареумовците спазваха йерархията от божества и дори разширяваха техния възглед за кастовото устройство на обществото в царството на небесата чрез пантеон, който бдеше над другите светове на Хийгемъни. На първия ред бяха предците, чийто успех или неуспех определяше мястото на техните деца в обществото. Аспунд отдаваше искрена почит на своите предци. Муун се чудеше дали успехът на един баща прави по-лесно да се повярва в неговата божественост.

Тя стана от люлката. Всяка вечер сред уединението на градините те обсъждаха въпроси, които бяха останали без отговор през деня.

— Не ви ли е студено? Тези пролетни вечери са прохладни. Вземете моята пелерина.

— Не, добре ми е. — Тя поклати глава упорито. Беше с рокля без ръкави, която бе избрала на ревюто показано по телевизията. Имаше чувството, че голите ръце смущават хората тук, негодуваше, когато я принуждаваха да ходи навлечена.

— Аха, закаляване! — Той се засмя. Муун видя, че Аспунд леко се намръщи. — Тази вечер вашата чудесна усмивка липсва. Дали защото утре на космодрума да отидете трябва? — Муун вървеше бавно, за да може той със своята старческа походка да върви редом до нея.

— Отчасти. — Тя погледна меките му чехли и шарките по пътеката от гладки камъни. Силки би останал очарован от техните цветове… Тя би била радостна отново да го види, по-радостна, отколкото ако види Елзевир. Искаше да избяга от задушаващото съвършенство на изкуствената красота на този свят. Муун очакваше с нетърпение вечерните разходки, но през деня К.Р. беше зает със своята работа, а АЛВ контролираше нейното учене, като проявяваше прекалено благоразумие, след като едно младо момиче със съмнително възпитание живееше в бащината й къща. АЛВ се държеше с нея почтително поради трилиственика на шията й, но самото присъствие на АЛВ превръщаше всяка нейна стъпка в недодялано препъване, в разплискана купичка, в счупена ваза. Неумолимото съвършенство на АЛВ правеше всяко неправилно произношение фатално, въпросите нетактични, смехът неуместен. Това беше свят, който се страхуваше да се самоиронизира, да изгуби контрол — контрол над Хийгемъни, контрол над Тийумат.

— Смятате ли, че на вас повече време трябва? Аз смятам, че не мога много нещо вас да науча, времето е недостатъчно, за нещастие.

— Зная. — Едно подплашено животно развя грива от проблясващи люспи и с писък избяга от пътеката. — Зная, че съм толкова готова, колкото позволяват силите ми. Но какво ще стане, ако никога не съм достатъчно готова? — С научаване на истината бе започнала да възвръща вярата в себе си, в татуирания трилиственик, в силата, която той символизираше. Но все още не беше готова да започне истински транс от страх, че един неуспех сега ще се превърне в неуспех завинаги.