Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Изглежда, че там сега е нощ. — Той отпи от питието си. Лицата в стаята му се сториха непознати.

Муун вдигна чашата си и пи, за да отпусне стегнатото си гърло. Той ви обича, но сега обича нея.

— Какво казах? — Аспунд погледна към нея с вече избистрени очи, но лицето му бе изсушено и измъчено.

Тя му каза със заекване:

— Но аз не разбирам това… Аз не разбирам това! Как може той да обича… — Тя прехапа устни. Елзевир я докосна леко но ръката.

„Ти можеш да бъдеш кралица“, беше казал Аспунд. „Твоята загуба представлява незарастваща рана. Аз мисля, че ти имаш вярна интуиция… твоята роля в една по-голяма игра остава неизпълнена. Създадено е неравенство“.

— Но това вече е станало — каза бавно Елзевир. — Не означава ли това, че е било предвидено да се случи?

Той се усмихна и поклати глава.

— Не претендирам да зная. Аз съм технократ, а не философ. Тълкуванието не е моя работа, слава на боговете. Дали е свършено или не, зависи от Муун.

Муун настръхна.

— Искате да кажете… че има начин да се върна на Тийумат?

— Да, мисля, че е така. Елзевир ще ви върне, ако все още държите на това.

— К. Р., това е невъзможно.

— Ако тръгнете веднага и използувате адаптерите, които ще ви дам, ще минете безопасно през портата, преди Тийумат да бъде затворен завинаги.

— Но ние нямаме космически навигатор. — Елзевир се наведе. — Крес не е достатъчно здрав.

— Имате космически навигатор. — Той премести поглед.

Дъхът на Муун секна, когато очите му се спряха на нея.

— Не!

— Не, К.Р. — извика Елзевир, като се намръщи. — Ти не можеш да искаш от нея да изживее това още веднъж. Тя не би могла, дори и да иска.

— Тя може… ако иска достатъчно силно. — Аспунд докосна трилиственика си. — Аз мога да ви помогна, Муун. Този път няма да сте неподготвена. Ако желаете да върнете стария си живот и силата си като сибила, вие можете… вие трябва… да направите това нещо. Ние не можем да се изправим пред всичките си нощни страхове, но вие трябва да се изправите, иначе никога няма отново да повярвате в себе си, никога няма да можете да използувате ценния дар, който ви е даден, никога няма да бъдете нещо. — Острият глас я прободе. Той скръсти ръце и се подпря на масичката.

Муун затвори очи и тъмнината я погълна цялата. Но това още не е свършило. Отредено е да бъда нещо повече! Отредено е той да бъде с мен. Той не може да бъде загубен за мен, това не е свършено… В далечината лицето на Спаркс светеше като изгряващо слънце. Вярно беше, тя трябва да направи това и ако го направи, ще знае, че има сили да реши всеки проблем. Тя отвори очи, потри треперещите си ръце, за да ги успокои. „Трябва да опитам“. Видя неясна тъга в дълбоките сини очи на Елзевир и някакъв мъгляв страх.

— Елзи, за мен това означава всичко. Аз няма да ви погубя.

— Разбира се, че няма, скъпа. — Едно леко поклащане на глава, една едва забележима усмивка. — Добре, ще го направим. Но К.Р. — тя вдигна поглед нагоре, — как ще се върнем без нея?