Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Ойарезубол й беше казал, че Сорс е прекарал някакво заболяване, от което очите му не можели да понасят светлината. Тя не знаеше дали да вярва, или пък да смята, че той просто не иска да виждат лицето му. Понякога, когато успяваше да привикне към слабата светлина, тя си мислеше, че лицето му е обезобразено. Но никога не беше сигурна.

— Персийпион. — Гласът му беше режещ и отново Тор се чудеше дали е истински. Той говореше с акцент, който тя не можеше да определи.

— Заповядайте, господарю. — Избраното от него обръщение тук, в тази тъмнина, придоби нови и зловещи значения. Тя отмести перуката си, почувствала внезапен сърбеж от напрежение. Персийски знаеше, че той вижда идеално в тъмнината и при всяко посещение полагаше големи усилия да издържи проницателното оглеждане, на което биваше подлагана.

— Обърни се.

Тя се завъртя върху дебелия килим, като се питаше безрезултатно дали наистина е тъмно.

— По-добре… Да, по-добре е. Знаеш, че никога няма да станеш хубава, но вече започваш по-добре да прикриваш този факт. В това отношение измина дълъг път. Никога не съм мислил, че можеш да изминеш такъв дълъг път.

— Да, господарю. Благодаря ви, господарю. — Ти ме научи. Тя не му каза, че бе възложила на Полакс да й избира дрехите. Неговата напълно безпристрастна преценка бе по-добра от собствения й несигурен вкус в избора на модели, които подчертаваха най-доброто от грозното й тяло. С перуката и сенките тя успя, както казваше Сорс, да прикрие своята неумолима грозота.

— Как обаче е възможно, някой да бъде сравняван с идеалното и да не страда от сравнението…? — Гласът й затихна, а той мълча няколко секунди, които й се сториха часове. Понякога, когато й беше разрешено да използува молив, върхът на който светеше с червена светлина, за да прочете някой списък с нареждания, тя бе успявала да зърне на бюрото му портрет на жена. Жена с поразяваща чуждоземна красота, с гъста коса с цвят на слонова кост. И тя бе разбрала със силно неудобство защо носеше същата прическа и защо нейните предшественички също я бяха носили. Беше изненадана, че човек като Сорс може да обича или дори да мрази една жена до такава степен, че да бъде пленен от нея Тръпки я побиваха, като си помислеше, че трябваше да бъде живото превъплъщение на гази натрапчива идея Но наградата бе достатъчно висока, за да се откаже.

— Как е бизнесът тази вечер?

— Наистина добре, господарю. Днес дават заплати на звездното летище и имаме много клиенти.

— Беше ли успешна последната сделка? Получи ли достатъчно богат асортимент, за да задоволиш вкусовете на специалните клиенти?

— Да, Кунабарабран беше точно там, където казахте, че ще бъде с всичко, което трябва. Тази вечер можем да осигурим всякакъв вид удоволствия. — Тор беше сигурна, че той знае отговорите на въпросите и затова винаги отговаряше честно. Той не настояваше тя да изпълнява всичките му изисквания, въпреки че нямаше нищо против доставката на дроги, защото така можеше да предпази себе си от евентуални неприятни последици. Сорс контролираше и се месеше в много незаконни сделки, някои от които тя не одобряваше. Но винаги се намираше някой друг, който да поеме нещата.