Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
След като приключи, погледна Тор’х, без да изтрие мъзгата от устата си.
— Пресният шайинг е най-добър и най-силен. Много по-… наситен от преработения. Усещам още по-близо Извора на светлината.
Тор’х беше опитвал само преработен шайинг. В големи дози наркотикът замъгляваше връзката с мрежата на тизма. За някои временният ефект беше успокояващ, но Тор’х усещаше някакво освобождение. Светлината грейваше по-ярко, мислите му се избистряха. Под въздействието на наркотика изпитваше някакво жизнерадостно въодушевление, сякаш гравитацията падаше на нула.
Смесената кръвна мъзга беше чиста и просмукала със стимуланти. Но той не посмя да пробва.
Дълбокото, притихнало безмълвие на полетата го безпокоеше. Той изпитваше нужда от разговор, за да разсее неудобството от току-що стореното от Руса’х.
— Въпреки че съм престолонаследник, бих искал да остана при теб, чичо. По-добре би било Пери’х да се върне в Призматичния палат, но той е твоят кандидат-губернатор.
Руса’х го изгледа някак особено и изтри лепкавите капки от брадичката си. После захвърли смачканото насекоморастение на земята и облиза пръстите си.
— Трябва да направиш онова, което е най-добро за илдирийския народ. Такава е твоята орис.
Тор’х знаеше какво трябва да отговори, въпреки че не беше съгласен с него.
— Да, ще се подчиня на мага-император, моя баща. Ще служа… и ще направя Империята по-могъща.
Отговорът на чичо му го изненада.
— Да се подчиниш на мага-император може да не е най-доброто, което би могъл да направиш, Тор’х. Понякога не всеки вижда ясно Извора на светлината и всеки може да се окаже заслепен и заблуден. Дори баща ти.
Тор’х не знаеше какво да отговори.
— Но той е магът-император…
— Той е… Джора’х.
Тор’х се намръщи. Изпитваше дълбоко смущение.
— Може би да се върнем в цитаделния палат, чичо? Там е по-светло.
— Можеш да се върнеш, щом искаш. Аз предпочитам да остана сам тук.
— Сам?
Тор’х изобщо не можеше да проумее как илдириец би могъл да желае подобно нещо. — Сам.
— Сенките не са ли прекалено потискащи за теб? След няколко часа първичното слънце отново ще изгрее и можем да се върнем, когато се развидели…
Руса’х го погледна. Изглежда, не изпитваше никакво безпокойство от сенките.
— След като нося светлината в себе си, няма защо да се боя от мрака.
Тор’х повдигна рамене.
— Е, след като си бил в царството на Извора на светлината, знаеш много неща, които никога няма да проумея.
— О, ще ги проумееш, Тор’х.
Засъхващият сок блестеше по лицето на Руса’х.
— Ще ти помогна да ги проумееш.
50.
Базил Венцеслас
Беше само неофициална контролна обиколка на производствените линии на бойните компита — тук беше достатъчно шумно, за да може да разговаря с командващия Земните въоръжени сили, без никой да ги подслуша.
— Какво точно искате да видите, господин председателю?
Генерал Ланиан беше застанал до него: двамата наблюдаваха как абсолютно еднаквите бойни роботи се появяват от производствените станции.
Базил му се усмихна едва-едва.
— Понякога просто обичам да погледам, генерале. Хората отдават прекалено голямо значение на официалните инспекции. Днес не ми трябва нито крал Питър, нито адмирал Стромо, нито господин Пелидор, нито никой от стотината ханзейски помощници по протокол. Искам само да видя компитата… и да поговоря с вас.
Ланиан се изпъна, сякаш предстоеше да му закачат медал.
— Получихте ли сутрешните доклади? И трите допълнителни кликиски факела са развърнати успешно. Още три свърталища на хидрогите са унищожени. Безпрецедентна победа.
— Хм. Можем поне да я използваме за пропагандни цели.
Наблюдаваше бойните компита, без да поглежда към Ланиан. Машините пристъпваха една след друга в абсолютно стройна стъпка, както бяха програмирани. Впечатлението беше зашеметяващо. Бойните компита никога не биха изпитали колебание. Изпълняваха инструкциите, без да спорят, без да поставят под въпрос етичното основание на каквато и да било заповед… и не се държаха като деца. През последните месеци му беше дошло до гуша от детинщините на принц Даниъл, на Питър, на зелените жреци, на скитниците.
— Приятно е — продължи той — да видиш за разнообразие някой стриктно да изпълнява разпорежданията ти. Ако можехме да произвеждаме и обучаваме толкова ефикасни новобранци…
Знаеше, че крал Питър все още изпитва параноични подозрения към новите компита, но го държеше на достатъчно разстояние от тях, за да предотврати по-нататъшни безразсъдни изблици.