Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
— Майната ти! — извика Маки. — Връщай се на тъпия си кораб!
Погледна Бош за подкрепа и Хари се усмихна — най-трудното нещо, което му се бе налагало да прави от много време. После протестира престорено:
— Ей, готин, за малко щеше да го блъснеш с моята кола!
— А бе, ти бил ли си във Виетнам?
— Защо?
— Ами защото бе, пич. Бил си, нали?
— И какво от това?
— Имах приятел, дето е бил там. Казваше, че като едно нищо трепели типове като тоя жълтурко. Десетина на закуска и още толкова на обяд. Ще ми се и аз да съм бил там, само това ти казвам.
Бош се извърна и погледна през страничния прозорец. Думите на Маки му даваха възможност да го попита за оръжие и убийства на хора. Ала не можеше да се насили да го направи. Изведнъж единственото му желание бе да се махне.
Маки обаче продължаваше да приказва.
— Опитах се да се запиша за Залива, първия път, обаче не ме взеха.
Хари донякъде си възвърна самообладанието.
— Защо?
— Не знам. Сигурно са пазели мястото за някое негро.
— Или си имал досие.
Бош се беше обърнал и го гледаше. И веднага си помисли, че го е казал прекалено обвинително. Маки също извъртя глава и го изгледа.
— Имам досие, пич, прав си. Обаче това не им пречеше да ме използват, нали?
С това разговорът приключи. След малко влязоха в сервиза.
— Няма смисъл да вкарваме мерцедеса вътре — каза Маки. — Паяка може да свали колелото и тук. Ще свършим за нула време.
— Както кажеш. Сигурен ли си, че не си е отишъл?
— Не, ей го там.
Докато влекачът минаваше покрай двойната врата на гаража, от сенките се появи мъж. Носеше пневматична отвертка в едната ръка, а с другата теглеше маркуча. Бош забеляза паяжината, татуирана на шията му. Затворническо синьо. Нещо в него му се стори познато. В първия момент се уплаши, че пътищата им са се пресичали, че го е арестувал или разпитвал и може би даже го е пратил в затвора, където са му направили татуировката.
Моментално разбра, че трябва да стои надалеч от Паяка откачи мобилния телефон от колана си и каза:
— Нещо против да остана тук и да се обадя?
Маки, който вече слизаше от влекача, отвърна:
— Не, говори си спокойно. Няма да се бавим.
Затвори вратата и почна да сваля гумата на Бош вдигна прозореца и се обади на Райдър.
— Как върви? — попита тя.
— Вървеше добре, докато не стигнахме в сервиза — тихо отвърна Хари. — Струва ми се, че съм срещал монтьора, Ако ме познае, може да си имам проблеми.
— Искаш да кажеш, че може да те познава като ченге, така ли?
— Да.
— Мамка му!
— Точно така.
— Какво да направим? Тим и Рик още са наблизо.
— Обади им се и им кажи какво става. Кажи им да не се отдалечават, докато не си тръгна. Ще остана във влекача колкото може повече. Ако държа мобифона до бузата си и говоря, няма да види лицето ми.
— Добре.
— Надявам се Маки да не тръгне да ни запознава. Обаче май му направих впечатление. Може да реши да се изфука с мен.
— Добре, Хари, само бъди спокоен. Ще се намесим, ако се наложи…
— Не се боя за себе си. Страх ме е за театъра…
— Внимавай, идва.
Някой силно почука по прозореца. Бош се обърна. Маки го гледаше. Детективът свали стъклото.
— Готово — каза Маки.
— Вече?
— Да. Можеш да дойдеш в офиса и да платиш, докато Паяка ти монтира колелото. Ще си бъдеш вкъщи за два часа.
— Върхът.
Все така притиснал телефона до дясното си ухо, Бош слезе и тръгна към офиса, без да показва лицето си на Паяка, продължаваше да говори с Райдър.
— Изглежда, скоро ще си тръгна.
— Добре. Въпросният човек ти монтира колелото. Внимавай на тръгване.
— Естествено.
Щом влезе в малкия офис, Бош затвори телефона. Маки мина зад едно мръсно очукано бюро. Трябваше му доста време, за да пресметне цената с калкулатор.
— Общо сто двайсет и пет — съобщи накрая. — Четири километра теглене и вентилът е три кинта.
Бош седна на стола пред бюрото и извади пари.
— Може ли да получа квитанция?
Докато отброяваше шест двайсетачки и една петарка, слушаше пневматичната отвертка навън. Протегна парите, ала Маки беше зает да чете бележката, която бе намерил на бюрото. Държеше я под ъгъл, който позволяваше на Бош да я види.
Ро, обадиха се от Виза да потвърдят одобрението на молбата ти.
Бош я прочете за секунда, ала Маки я гледа дълго, преди да я пусне на бюрото и да поеме протегнатите му банкноти. Прибра ги в касата и затършува за кочана с квитанциите.
— Обикновено Кени пише квитанциите. Обаче нали отиде за пиле.
Хари тъкмо се канеше да отговори, че не му трябва чак толкова много квитанция, когато чу стъпки зад себе си — някой влизаше. Не се обърна, в случай че е Паяка.