Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Ето! — тихо каза Винкулус. — Така предайте на магьосника от „Хановер Скуеър“! Това е миналото му, настоящето му и бъдещето му!
Естествено, когато Чайлдърмас се върна на „Хановер Скуеър“ и разказа на мистър Норел за случилото се, господарят му много се ядоса. Това, че Винкулус продължаваше да го предизвиква, беше достатъчно лошо; че имаше книга, която, както твърдеше, мистър Норел няма да прочете, бе още по-лошо; но че бе дръзнал да предскаже бъдещето му и го бе заплашил с рисунки на черни крале, беше направо нетърпимо.
— Изиграл те е! — гневно обяви мистър Норел. — Скрил е твоето тесте и го е подменил със свое. Не мога да повярвам, че си се хванал!
— Наистина — съгласи се мистър Ласелс и хладно изгледа Чайлдърмас.
— О, несъмнено Винкулус не прави друго, освен да мами хората — намеси се Дролайт. — Но все пак бих се радвал да видя това. Обожавам Винкулус. Трябваше да ми кажете, че ще ходите при него, мистър Чайлдърмас. Щях да ви придружа.
Чайлдърмас пренебрегна забележките на Ласелс и Дролайт и се обърна към мистър Норел:
— Дори ако допуснем, че е достатъчно ловък, за да ме изиграе по този начин, което ми се вижда слабо вероятно, откъде би могъл да знае, че имам тесте марсилски карти? Откъде, след като самият вие не го знаехте?
— Така е и трябва да се радваш, че не съм го знаел! Да предсказваш бъдещето с карти — едва ли има нещо, което да презирам повече! О, цялата работа е била гнила от самото начало!
— А тази книга, която Винкулус твърди, че притежава? — попита Ласелс.
— Да, наистина — каза мистър Норел. — Странното пророчество. Осмелявам се да предположа, че не е нищо ценно, но има един-два израза, които подсказват древен произход. Мисля, че ще е най-добре да прегледам книгата.
— Е, мистър Чайлдърмас? — попита Ласелс.
— Не знам къде я държи.
— В такъв случай разбери.
И така, Чайлдърмас пусна шпиони по следите на Винкулус и първото и изненадващо откритие, което те направиха, беше, че Винкулус е женен. Всъщност дори много по-женен от повечето хора. Съпругите му бяха пет на брой, пръснати из различни енории в Лондон и близките градове и села. Най-възрастната беше на четиридесет и пет, а най-младата на петнадесет и никоя от тях не подозираше за съществуването на останалите четири. Чайлдърмас отиде и се срещна с всяка поотделно. На две се представи като съмнителния галантерист, на трета — като митнически служител, при четвъртата се появи като пиян и безпътен комарджия, а на петата каза, че макар всички да го познават като слуга на великия мистър Норел от „Хановер Скуеър“, той всъщност е негов съперник магьосник. Две се опитаха да го оберат, една каза, че ще му каже каквото поиска срещу бутилка джин, една се опита да го заведе на сбирка в методистката църква, а петата, за голямо учудване на всички, се влюби в него. Но в крайна сметка усилията му не доведоха до нищо, защото никоя от жените не знаеше Винкулус да притежава каквото и да било, камо ли книга, а още по-малко къде я държи.
Мистър Норел не искаше да повярва на това и в малкия си кабинет на втория етаж правеше заклинания, взираше се в сребърен леген с вода, разглеждаше домовете на петте съпруги на Винкулус, но никъде не откриваше предмет, който да прилича на книга.
Междувременно над него, в малка стаичка, която бе определил за лично ползване, Чайлдърмас редеше картите си. Всички те бяха възвърнали първоначалния си вид, с изключение на Императора, който така и не се отърси от наподобяващия Краля Гарван облик. Някои карти излизаха отново и отново, сред тях Асо чаши — подобие на църковен потир с такава сложна форма, че повече приличаше на укрепен град, поставен върху столче, и II. Папесата. Според тълкуването на Чайлдърмас и двете карти означаваха нещо скрито. С нежелана честота се появяваше и поредица от жезли, но винаги големи числа — седмици, осмици, деветки и десетки. Колкото повече Чайлдърмас се взираше в тези редици от жезли, толкова повече му приличаха на изписани редове. И в същото време бяха препятствие, пречка към разбирането на смисъла, в резултат на което Чайлдърмас стигна до извода, че каквато и да е книгата на Винкулус, тя е на неизвестен език.