Сребърни реки

По време на пътуванията ми по повърхността веднъж срещнах един човек, който бе извадил най-съкровените си религиозни вярвания на показ — сякаш бяха медал, закачен върху дрехата му.

— Аз съм гондсман! — гордо заяви той, докато седяхме в една пивница и посръбвах от виното си, а той, боя се, честичко надигаше чашката с доста по-силното си питие.

Той ми разясни постулатите на своята религия, най-важното нещо в живота му и причината за неговото съществуване — идеята, че началото на абсолютно всичко се крие в науката, в механиката и в откривателството. Дори ме помоли да вземе парченце от плътта ми, за да го изследва и да разбере защо кожата на Мрачните елфи е черна.

— Кой ли елемент липсва — чудеше се той, — за да направи расата ви толкова различна от Светлите ви родственици?

Убеден съм, че гондсманът искрено си вярваше, когато ми каза, че ако успее да открие всички елементи, от които е съставена кожата на Мрачните елфи, би могъл да предизвика промяна, която да направи цвета на кожата им по-близък до този на родствениците им от повърхността. А при неговата отдаденост, дори фанатизъм, той като чели вярваше, че би могъл да предизвика промяна не само във външния вид на моята раса.

Защото именно на това го учеше неговата религия — че всяко нещо на този свят може да бъде обяснено и ако се наложи — поправено.

Как бих могъл дори да се опитам да му обясня колко по-сложно бе всичко? Как бих могъл да му покажа огромните различия в начина, по който Мрачните и Светлите елфи възприемат света, различия, породени от вековете, през които моите събратя и елфите от повърхността са вървели по коренно различни пътища?

За един ревностен гондсман абсолютно всичко може да бъде сведено до съставните си части, анализирано и отново сглобено. За него дори магията не е нищо повече от различен начин за предаване и използване на вселенската сила, който един ден също ще бъде разгадан. Моят познат ми се зарече, ще все някога ще дойде денят, когато той и останалите жреци на науката ще са в състояние да повторят абсолютно всички заклинания, като използват естествена енергия в правилните комбинации.

Ала в думите му изобщо не се споменаваше онази жизненоважна дисциплина, която всеки магьосник е длъжен да придобие едновременно с усъвършенстването на уменията си. Той като чели напълно бе забравил (а може би никога не бе чувал), че никоя могъща магия не се дава даром — тя се извоюва, ден след ден, година след година, десетилетие след десетилетие. Истинската магия означава абсолютно отдаване, при което придобиването на сила не идва отведнъж, а постепенно; тя е нещо тайнствено и дълговечно.