Сребърни реки

Същото е и с воина. Гондсманът говореше за някакво оръжие, наречено аркебуз, който по могъщество многократно превъзхожда и най-големия арбалет.

Подобни оръжия всяват само ужас в сърцето на истинския воин. Този ужас не е породен от страха, че самият той може да стане жертва на това оръжие, нито пък от опасението, че един ден то може напълно да го измести. Подобни оръжия отвращават истинския воин, защото той знае, че едновременно с нова как да използва меча, добрият боец трябва да се научи защо и кога да го използва. Ако поставим силата на един истински воин в ръцете на обикновения човек, просто ей така, даром, без усилие и упражнения, и най-вече без доказателство, че дългите уроци наистина са били научени — това би означавало да отречем, че със силата неминуемо идва и необходимостта да поемеш отговорност.

Разбира се, съществуват както магьосници, така и воини, които се стремят единствено да придобият нови и нови умения в избраната от тях област и оставят на заден план (дори напълно забравят) онази самодисциплина и морал, които трябва да бъдат техни неразделни спътници по пътя им към така желаното могъщество. За съжаление, има дори такива, които достигат невероятни висоти като магьосници или като воини (Артемис Ентрери е прекрасен пример за такъв човек), ала те все пак си остават изключения, най-вече, защото липсата на морал и човешки чувства у тях бързо стават очевидни за останалите и много често довеждат до тяхното падение. Ала ако светът приеме светогледа на гондсманите, ако тяхната представа за рая, така погрешна в най-дълбоката си същност, се превърне в действителност, тогава всички тези години на обучение и себепознание ще се окажат напразни. Всеки глупак ще може да грабне някой аркебуз или друго могъщо оръжие и без никакво усилие или угризение да погуби някой истински воин. Всяко дете би могло да използва някоя от машините за магии на гондсманите и да създаде огнено кълбо, с което да опожари половината град, преди някой да разбере какво става.