Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Бях съвсем сигурна, че изглеждам дяволски добре, но лицето на Дмитрий не изразяваше нищо. Само ме гледаше… гледаше… гледаше. Може би това бе достатъчно красноречиво признание за външността ми. По едно време се усетих, че Мейсън още държи ръката ми и побързах да се отдръпна. Той и Албърта приключиха с размяната на шеги и всяка от двете двойки пое по пътя си.
Като пристигнахме, музиката кънтеше с все сила. Белите лампи от коледната украса и — пфу — бляскавата диско сфера хвърляха единствената светлина в иначе тъмната зала. Кълчещи се тела, повечето от долните класове, изпълваха дансинга. Тези, които бяха на нашата възраст, много по-самоуверени и печени, се бяха скупчили на групички по ъглите в изчакване на първата удобна възможност да се изнижат оттук. Цяла сюрия от придружителки, пазители и учители морои патрулираше навред, за да озаптява онези танцьори, които прекаляваха с кълченето.
Когато зърнах Кирова в карирана рокля без ръкави, се извърнах към Мейсън с думите:
— Сигурен ли си, че вече не можем да отпушим някоя бутилка с твърд алкохол?
Той се изхили и отново улови ръката ми.
— Хайде, време е за твоята изненада.
Оставих се да ме води. Прекосихме залата, с труд пробивайки си път сред тълпата първокурсници, които изглеждаха прекалено малки, за да се кълчат така. Къде са придружителите, когато най-много се нуждаеш от тях? Няма ли кой да бди над морала на подрастващите? После видях накъде ме води Мейсън и се заковах на място.
— Не — рекох, без да помръдна, колкото и да се опитваше да ме издърпа за ръката.
— Хайде, ще бъде супер.
— Водиш ме при Джеси и Ралф. Единственият начин да ме видят заедно с тях ще е, ако държа остър предмет и той е насочен между краката им.
Той отново ме затегли.
— Ще видиш, че всичко ще е наред. Хайде, ела.
Закрачих след него крайно неохотно. Най-лошите ми опасения се сбъднаха, когато няколко чифта очи се отвърнаха от мен. Супер. Явно всичко започваше отново. Отначало Джеси и Ралф не ни забелязаха, но когато ни зърнаха, лицата им няколко пъти смениха израженията си. Първо видяха тялото и роклята ми. Тестостеронът в тях взе връх и по физиономиите им се изписа явна мъжка похот. В следващия миг осъзнаха, че това съм аз и лицата им се сгърчиха ужасени. Велико. Мейсън сръга с пръст Джеси в ребрата.
— Добре, Зеклос. Кажи й.
Джеси остана мълчалив и Мейсън повтори жеста си, този път по-силно.
— Кажи й.
Без да посмее да ме погледне в очите, Джеси измънка:
— Роуз, ние знаем, че нищо от онова не се е случило.
Едва не се задавих от собствения си смях.
— Наистина ли? Леле мале. Така се радвам най-сетне да го чуя. Защото, разбираш ли, докато не ми го каза, си мислех, че се е случило. Слава Богу, че вие, момчета, ме осветлихте по въпроса какво, по дяволите, съм вършила и какво не съм!
Те трепнаха, а развеселената физиономия на Мейсън придоби сериозно изражение.
— Това тя си го знае и без теб — изръмжа той. — Кажи й останалото.
Джеси въздъхна.
— Направихме го, защото Мия ни каза.
— И? — нетърпеливо го подкани Мейсън.
— И сега съжаляваме.
Мейсън се обърна към Ралф.
— Искам да го чуя и от теб, дебелако.
Ралф също не дръзна да вдигне очи към моите, но смънка нещо подобно на извинение.
Като ги видя напълно сразени, Мейсън започна да го дава по-кротко:
— Още не си чула най-хубавото.
Измерих го с кос поглед.
— Така ли? Като да върнем времето назад, за да се окаже, че нищо от това въобще не се е случвало?
— Още по-добро. — Отново сръга Джеси. Яко, безмилостно, точно между ребрата. — Кажи й де! Кажи й защо го направи.
Джеси вдигна очи и размени изстрадал поглед с Ралф.
— Момчета — предупреди ги Мейсън, очевидно във възторг от нещо, което само той си знаеше, — двамата с госпожица Хатауей вече започваме да губим търпение. Кажете й защо го направихте.
Придобил печалната физиономия на обречен, осъзнал, че по-зле от това няма накъде, Джеси най-после ме погледна в очите.
— Направихме го, защото Мия преспа с нас. И с двамата.
Глава 20
Чак ченето ми увисна. — Ъ… какво… чакай, ти… имаш предвид секс!? — Смайването ми бе толкова голямо, че не успях да измисля нещо по-добро. Мейсън реши, че съм изпаднала в шок. Джеси пък имаше вид на кандидат за самоубиец.