Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Приведе се напред, пришпори коня в по-бърз галоп и скоро вече летеше през ливадата, покрай криволичещия път. Винаги беше обичал скоростта, затова остави животното се носи на воля. Може би така идеите да избяга от мисълта за Ан.
Беше напълно сигурен, че не ще бъде в състояние да я пусне да си отиде, и също толкова сигурен, че сега тя го мрази и иска да я остави на мира. Освен това се разкъсваше от болка при мисълта колко я е накарал да страда.
— Дом! Почакай!
Дом изруга наум и забави ход, опитвайки се да скрие надига щото се в гърдите му раздразнение, Фелисити го повика отново.
Той неохотно обърна жребеца си и присви очи. По пътя, който се извиваше покрай пасищата, приближаваше малка двуколка. Фелисити пришпорваше коня с все сила, но щом стигна до Дом рязко дръпна поводите и спря.
— Дом! — извика тя и му махна с ръка да се приближи.
Дом подкара бавно коня си към нея, но не слезе от него, тъкмо обратно — намести се на седлото и стисна още по-здраво юздите.
— Добро утро, Фелисити — каза той, вперил изпитателно поглед в нея.
Фелисити не приличаше на жена, способна да извърши палеж, да се занимава с отрови, да мрази Ан толкова силно, че да иска да я нарани тежко или да я убие.
Но никой друг нямаше толкова сериозен мотив да стори всичко това.
— Добро утро — изчурулика тя с блеснали, топли очи. — Точно теб търсех.
— Нима? — възкликна Дом, без да успее да скрие насмешливата нотка в гласа си.
Фелисити се престори, че не я е доловила.
— Да. Чух, че Ан е напуснала Уейвърли Хол.
Той стисна челюст.
— Вярно е.
Тя се усмихна.
— Дом, би трябвало да си доволен. Ти така или иначе никога не си я искал. Сега си свободен да правиш каквото пожелаеш.
Дом я изгледа втренчено.
— Фелисити, мислех, че съм бил достатъчно ясен при последния ни разговор.
Очите й се ококориха невинно.
— Не си спомням за какво сме разговаряли, Дом. Помня само, че ти ми обеща да ми покажеш конете си. — Тя съблазнително облиза устни с връхчето на езика си.
Жестът накара Дом да си спомни за всички жени, които бе притежавал през последните десет години и за това как с всяка от тях в един момент неизменно бе изпитвал внезапно, остро отвращение. Фелисити също го отблъскваше.
Тя се усмихна лукаво.
— Имаш ли време в момента?
— Не, нямам — отговори той с тон, който бе по-скоро рязък, отколкото учтив.
Фелисити се нацупи.
— Но ти ми обеща.
— Блейк няма ли го? Струва ми се, че той с радост би ти показал всичко, което искаш да видиш.
Тя замълча за миг, сетне каза с променен тон:
— Блейк е грубиян.
Дом се усмихна.
— Чух да се говори, че през седмицата, в която ние с Ан бяхме в Шотландия, той те е придружавал навсякъде.
Фелисити се изчерви.
— Не ме е придружавал. Преследваше ме навсякъде!
Този път той не се сдържа и се разсмя.
— Не бих казала, че е смешно — намръщи се тя — да бъдеш преследван от някой, който изобщо не те интересува.
— Напълно съм съгласен — натъртено отвърна Дом.
— Дом… — поде умолително Фелисити.
— Не. Не казвай нищо, което би поставило теб… или мен в неловко положение.
Очите й се наляха със сълзи.
— Ан е моя съпруга и аз възнамерявам да се отнасям към нея с цялото уважение, което й се полага.
Тя се изчерви.
— Сега, след като се разбрахме по този въпрос, нека минем на друг. — Той се наведе небрежно към нея, отпуснал юздите на коня си. Но погледът му беше остър и пронизващ. — Някой се опитва да стори зло на съпругата ми. И аз мисля, че този някой си ти, Фелисити.
Дом стоеше до прозореца на спалнята си и навъсено гледаше обвитите в мъгла хълмове. Никога през живота си не бе преследвал жена. Но се чувстваше нещастен. Копнееше за Ан. И то не само за тялото й. Сега не беше време за гордост, а и той определено й дължеше обяснение. Но дали това щеше да му помогне? Много се съмняваше.
И все пак трябваше да опита.
Тихо почукване на вратата го накара да се обърне. Отвори сам, защото Вериг беше зает да подрежда дрехите му в един сандък.
— Влез, майко — каза той с вяла усмивка.
Вериг побърза да излезе от стаята. Кларис пристъпи вътре и погледат й веднага попадна на сандъка, наполовина пълен с дрехи.
— Заминаваш ли?
— Да.
Погледите им се срещнаха.
— Къде отиваш, Дом? В Лондон?