Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— Не е редно — измърмори Бел. — Би трябвало да отидете при негово благородие.
— Бел! — извика яростно Ан. — Да не си посмяла да кажеш и дума за това на Дом! Чуваш ли?
Бел я гледаше пребледняла и безмълвна, но не изглеждайки готова да се подчини.
— Иначе ще те уволня — изкрещя Ан и в този момент бе почти искрена. — Не разбираш ли? Той ме предаде!
— Къде отиде тя?
— Не знам, милорд. Нейно благородие не ми каза нищо — от върна Бенет.
Дом обикаляше из библиотеката с мрачно изражение. Не можеше да избие от главата си вкамененото, пребледняло лице на Ан, което бе видял през прозореца на каретата. Нима не беше чула виковете му? Защо не бе спряла? И къде, по дяволите, беше отишла?
— Нищо не разбирам — каза той накрая, като прокара пръсти през косата си. — Тръгна по обяд, а сега е почти полунощ, дявол да го вземе! — Имаше усещането, че Ан няма да се върне.
Зави му се свят. Не, не можеше да го е напуснала. Ако е искала да сложи край на примирието помежду им, можеше да се позове на онова безумно споразумение. И да го помоли да си отиде.
— Милорд, сигурен съм, че нейно благородие е имала предварителна уговорка да гостува някъде с преспиване, но е забравила да спомене пред вас — обади се Бенет, но и неговото лице бе набраздено от тревожни бръчки. Очевидно сам не вярваше на думите си.
— Ан е твърде сериозна. Никога не би забравила да спомене, че отива някъде — ако не пред мен, то пред теб или пред някого друг — рязко каза Дом. — Това не ми харесва, никак не ми харесва.
Продължаваше да крачи напред-назад. Ръцете му бяха свити в юмруци.
— По дяволите, Бенет, тя няма да се върне.
Икономът го погледна. Но Дом бе толкова смазан от мисълта, че Ан може да го е напуснала, че извърна очи. Имаше чувството, че ще се задуши.
— Милорд, сър… — поде неуверено Бенет.
Дом вдигна, глава. Беше успял някак си да си придаде по-спокоен вид.
— Да? Какво искаше да ми кажеш?
— Лейди Ан ви обича. Обича ви още откакто дойде в Хънтинг Уей, още откакто беше малко момиченце. Тя ще се върне. Трябва да е имала ангажимент, за който е забравила да ви съобщи. Сигурен съм в това.
Дом се насили да се усмихне.
— Благодаря ти, Бенет.
— По-спокоен ли се чувствате?
— Да — излъга Дом.
— Желаете ли да ви сервирам нещо за ядене?
— Не. Свободен си, Бенет. Кажи на Вериг също да си ляга.
— Лека нощ, сър — каза Бенет и напусна библиотеката.
Дом се стовари в едно кресло. Нещо не беше наред. Нещо съвсем не беше наред.
След няколко минути икономът влезе отново. Появата му стресна Дом. Погледът му веднага попадна на плика, запечатан с восъчния печат на херцога, който Бенет държеше в ръка. Той скочи на крака.
— Негова светлост е изпратил човек да го донесе… — започна Бенет.
Без да го изчака да довърши, Дом сграбчи плика от ръката му и го разкъса.
Дом,
Съпругата ти отседна в Ръдърфорд Хаус. Подготви се. Научила е всичко за завещанието. Предлагам ти да изчакаш ден-два, преди да дойдеш тук, за да я отведеш у дома.