Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Походът на дракона [Dragonquest - bg]
Походът на дракона [Dragonquest - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Электронная книга - «Походът на дракона [Dragonquest - bg]». Краткое содержание книги:

Благодатната планета Перн, заселена от дълбока древност със земни колонисти е подложена на периодични бедствия — космическо нашествие на сребристите нишки. Това е една странна форма на живот, унищожаваща всяка жива материя. Жителите на планетата, забравили техническите постижения на предците си, се спасяват от заплахата в каменни градове — Холдове.
Но основното средство за защита са могъщите, благородни дракони — полуразумни същества, чието огнено дихание изгаря смъртоносните нишки. Единствено надарени с телепатични способности хора могат да осъществят контакт с драконите.
И само те могат да спасят прекрасния Перн.
1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 157
Перейти на страницу:

Долу Ездачите се тълпяха в осветения от стотици светилници Двор, за да бъдат посрещнати от гостите и да се слеят с тях. Уханието на печено месо и сочни зеленчуци долетя в нощния въздух до него и му напомни, че глада може да омаломощи духа на всеки човек. Дочуваше смях, викове и музика. Сватбеният ден на лорд Асгенар никога нямаше да бъде забравен!

Този Асгенар! Родственик на Ларад, храненик на Корман, той щеше да му бъде от огромна полза в отношенията на Ф’лар с останалите лордове.

После забеляза една мъничка фигура до портата. Лесса! Каза на Мнемент да се приземи.

— Крайно време беше! — избоботи Бронзовият.

Ф’лар нежно го шляпна по врата. Животното знаеше отлично защо трябваше да кръжат досега. Един мъж имаше нужда от няколко минути, за да овладее хаоса и да въведе ред в мислите си, преди да се гмурне в поредните проблеми.

Мнемент се съгласи с него и гладко се приземи. Той изви врат и големите му очи проблеснаха с обич към Ездача.

— Не се тревожи за мен, Мнемент — измърмори Ф’лар с обич и благодарност, галейки меката муцуна. Носеше се лек мирис на огнен камък и дим, въпреки че бяха горили малко. — Гладен ли си?

— Още не. Телгар ни храни достатъчно тази вечер. — Мнемент се отправи към билата за огнен камък над Холда, където накацалите Дракони се открояваха като черни скали в потъмняващото небе, а очите им проблясваха като скъпоценни камъни надолу към празнуващите.

Ф’лар високо се разсмя на отговора на Мнемент. Вярно бе, че Лорд Ларад не се поскъпи в нищо, макар гостите му да се бяха увеличили четирикратно. Бяха донесени допълнителни продукти, но все пак Холд Телгар поемаше главния товар.

Лесса се приближи с толкова бавни стъпки, че той се зачуди дали още нещо не се бе случило. Не можа да види лицето й в сянката, но когато тя се промъкна до него, той разбра, че просто уважаваше неговото настроение. Ръката й се протегна нагоре, за да помилва бузата му и се задържа върху старите рани от Нишки. Нямаше да му позволи да се наведе, за да я целуне.

— Ела, любов моя, има чисти дрехи и превръзки за теб.

— Мнемент пак ме е издал?

Тя кимна, все още необичайно покорна.

— Какво има?

— Нищо — увери го тя и бързо се усмихна. — Рамот каза, че ти размишляваш.

Той я притисна до себе си и усети как мускулите на корема му се стегнаха и това го накара да трепне.

— Ти си цяло изпитание за мен — каза насмешливо Лесса и го поведе към стаята на кулата.

— Килара излезе, нали?

— О, да — гласа й бе рязък когато добави. — Тя и Мерон са неразделни като гущерите си.

По нареждане на Лесса бяха донесли седяща вана, водата вдигаше пара примамливо. Лесса настоя да го изкъпе, докато му разказваше какво се бе случило, по време на неговото отсъствие. Той не се възпротиви, защото бе твърде приятно да се отдаде на нейните ласки, въпреки че нежните й ръце му припомниха и за други неща…

Т’рон бил откаран направо в Южния, увит във филц. Мардра бе оспорила заповедта на Ф’лар да бъдат изпратени в изгнание, но протестите й останали нечути при решителния отпор на Робинтън, Ларад, Фандарел, Лорд Сангел и Лорд Гроге. Всички те придружили Лесса и Килара в ескортирането на Мардра до Форт. Мардра била сигурна, че ако се позове на хората си, те щели да я подкрепят като Стопанка на Уейр. Но когато открила, че високомерието и свадливостта й я лишили от подкрепата на всички с изключение на малцина поддръжници, тя смирено се оттеглила в Южния заедно с тях.

— Килара и тя едва не се сбиха, но Робинтън се намеси и ги спря. Килара се самопровъзгласи за Стопанка на Уейр Форт.

Ф’лар изстена.

— Не се тревожи — увери го Лесса и енергично замасажира схванатите мускули на раменете му. — Тя си промени решението веднага щом научи, че Т’къл и неговите ездачи напускат Уейр Високите Хълмове. Бе по-логично Т’бор и Южняците да поемат този Уейр, отколкото Форт, след като повечето от Ездачите на Форт остават.

— Ако питаш мен, това поставя Килара прекалено близо до Набол.

— Да, но така се разчиства пътя за П’зар — Ф’лар поклати глава, впечатлен от тактиката й и после изстена, защото тя отвърза старата превръзка.

— Не съм много сигурна, но все пак бих предпочела лекар… — започна тя.

— Не!

— Той ще бъде дискретен, но те предупреждавам, че всички Дракони знаят.

Той изненадано я погледна:

— А аз се чудих защо толкова много Дракони прикриваха мен и Мнемент. Не мисля, че сме били в между повече от два пъти.

— Драконите те ценят, бронзови Ездачо — каза Лесса язвително, като се извърна да вземе нови превръзки.

1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 157
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)