![Походът на дракона [Dragonquest - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/3/3/7/pohodt-na-drakona-dragonquest-bg-download.jpg)
Походът на дракона [Dragonquest - bg]
- Автор: Маккефри Энн
- Серия: Драконовите ездачи от Перн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Абагар Холдинг
- ISBN: 954-584-134-6
- Переводчик: Десислава Владимирова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Походът на дракона [Dragonquest - bg]». Краткое содержание книги:
Но основното средство за защита са могъщите, благородни дракони — полуразумни същества, чието огнено дихание изгаря смъртоносните нишки. Единствено надарени с телепатични способности хора могат да осъществят контакт с драконите.
И само те могат да спасят прекрасния Перн.
— Къде са били забелязани Нишките? — извика той към Игънския Ездач, който все още стоеше на върха на Портата.
— На юг! — отговорът на човека бе изпълнен с настоятелна молба. — Отвъд залива, към Холд Керуун.
— Преди колко време?
— Ще ви заведа там и тогава!
Одобрителни викове се разнесоха, когато хората си спомниха, че Уейровете могат да се пренасят между самото време и да се бият с Нишките, като наваксат времето, изгубено в дуела.
Ездачите се упътиха към животните си, които нетърпеливо тръбяха отвъд стените. Навлякоха туниките си от уерова кожа върху официалните си облекла. Появиха се торби с огнен камък и бяха раздадени огнехвъргачки. Драконите се приведоха, за да могат Ездачите да се качат и тромаво отскачаха, за да излетят в небето. Зелената от Игън вече кръжеше високо, а с нея бяха Д’рам и неговата Фана, които очакваха Мнемент.
— Не можеш да дойдеш с нас, любов моя — каза Ф’лар на Лесса, смутен, че го последва чак до Дракона. Тя можеше да се заеме с Мардра. Трябваше!
— Не и докато не те намажа с мехлем — тя свирепо го погледна, точно както Мардра го бе погледнала одеве и отново се зае с колана му. — Няма да издържиш, ако не ти го сложа. А Мнемент няма да те отведе, докато аз не ти разреша.
Ф’лар я изгледа, видя окото на Мнемент да проблясва срещу него и разбра, че тя говори сериозно.
— Но, той не може да не… — заекна той.
— О, така ли мислиш? — възпламени се Лесса, но успя да разхлаби колана и той изохка когато почувства хладния мехлем върху парещото отвърстие на раната. — Не мога да те спра. Зная, че трябва да отидеш. Но мога да те предпазя от самоубийствения ти героизъм — той чу звук от разпарянето на плат и я видя да къса ръкава на новата си рокля, за да го превърже. — Е, предполагам че хората са прави като казват, че зеленото носи нещастие. Разбира се, не е нужно да го носиш дълго.
Тя бързо пристегна превръзката, раната вече се обезчувствяваше. Ловко го загърна с широката туника и пристегна колана, за да задържи превръзката на мястото.
— Върви, сега. Раната е плитка, но е дълга. Овладейте Нишковалежа и се връщайте. Аз ще свърша своята работа тук — тя стисна ръката му за последно и като повдигна полите си, побягна нагоре по склона, сякаш нямаше време да го гледа как заминава.
— Тя се тревожи. Тя е горда. Да тръгваме.
Когато Мнемент се издигна нагоре. Ф’лар дочу музика, китари съпровождащи нестроен хор. Как Менестрелът успя да намери подходящата музика и за този случай, помисли си той.
Странно, помисли си Ф’лар четири часа по-късно, когато той и Мнемент се върнаха в Телгар с ятата от Игън. Преди седем Оборота пак над Телгар, обединените Уейрове се биха срещу втория Валеж на Нишките.
Той потисна обзелото го съжаление при спомена за този триумфален ден, когато шестте Уейра действаха сплотени в пълна хармония. И все пак, дуелът днес в Холд Телгар беше също толкова неизбежен, колкото бе и полета на Лесса назад във времето, за да доведе Старовремците. Имаше някаква неуловима симетрия, баланс между добро и зло, съдбоносно равновесие. Коремът го болеше и той потисна болката и умората, преди Мнемент да я усети и да го издаде на Лесса. Хубава работа! Дракон да се прави на бавачка! Ала ефектът от мехлема вече отшумяваше. Той гледаше как ятата кацаха. Всички Ездачи бяха пожелали да се върнат в Телгар.
Толкова много неща се връщаха в изходното си положение: от огнените гущери до драконите. Тази цикличност продължила кой знае колко хиляди Оборота, за да се стигне до сърцето на старите Уейрове и възраждането на Бендън.
Той се надяваше Т’рон да оживее и без това вече имаше достатъчно угризения, макар че може би щеше да е по-добре, ако Т’рон… Отказа да обмисля това, въпреки факта, че смъртта на Т’рон би решила доста проблеми. И все пак, ако Нишките, които валяха в Южния можеха да бъдат изяждани от онези ларви…
Много му се искаше да разгледа уреда за далечно виждане, който Т’рон бе намерил. Изстена от умствено изтощение. А Фандарел!? Как щеше да го погледне сега? Далекосъобщителят беше проработил и беше предал едно изключително важно съобщение по-бързо от Дракон! Ковачът нямаше вина, че неговите фино пресовани жици бяха проядени от горещите Нишки. Несъмнено той би преодолял този недостатък по най-добрия начин… освен ако не вдигне ръце от идеята си, след като щеше да бъде възнаграден с уред за далечно виждане, за да преглътне днешните си несполуки. От всички проблеми, които несъмнено го очакваха, той най-много се плашеше от възможния упрек на Фандарел.