Походът на дракона [Dragonquest - bg]

— Тогава всеки би ме нарекъл глупак, задето подцених Т’рон като си затворих очите пред фактите и се възпротивих срещу съдбата. Какво е настроението сред холдърите и занаятчиите?

— Облекчение — каза тя, като извърна очи. — Признавам, че радостта им е малко истерична, но Литол и Робинтън бяха прави, че Перн ще последва Бендън…

— Да, до първата ми грешка!

Тя палаво му се усмихна и размаха пръст пред носа му:

— Аха, не ти е разрешено да допускаш грешки, Бендън, не и докато…

Той я хвана за ръката и я придърпа към себе си, а радостта от незабавната й подкрепа и отдаването на нежното й тяло го накараха да превъзмогне пронизващата болка в корема му.

— Не и докато аз съм с теб — думите й излязоха като шепот и понеже той не можеше да изрази по друг начин признателността си, радостта и гордостта си от нея, потърси устните й. Целуна я дълго и страстно.

Тя въздъхна премаляла, когато накрая я пусна. Той й се усмихна и целуна притворените й очи. Тя се опита да седне, след това неохотно въздъхна и решително се изправи на крака.

— Да, Перн ще те последва, а твоите верни съветници ще те предпазват от грешки, но аз се надявам, че имаш отговор за онзи с жабешките очи — Лорд Гроге!

— Отговор за Гроге?

— Да — и тя строго го погледна — въпреки че не се учудвам, че си забравил. Той ще поиска драконовите Ездачи от Перн да отидат до Червената Звезда и да сложат край на Нишките завинаги.

Ф’лар бавно се изправи на крака.

— Винаги съм казвал, че решаваш един проблем, а още пет се появяват от между.

— Е, мисля, че успяхме да задържим Лорд Гроге настрана от теб тази вечер, но обещахме утре сутринта да свикаме събрание на Холдовете и Занаятите в Уейр Бендън.

— Каква благодат!

Когато отваряше вратата, той се поколеба и отново изстена.

— Не помага ли мехлема?

— Не е това. А Фандарел! От тези огнени гущери, Нишки и Т’рон не можах да се видя с него.

— О, той ли! — Лесса доотвори вратата и се усмихна на своя Уейр-партньор. — Той вече крои планове как да закопае, обвие или удебели онези проклети жици. Смята да ги опъне до всеки Холд и Работилница. А Уонзър подскача като уерова птица получила слънчев удар, за да докопа новия далекогледен уред, като все опява, че не трябвало да разглобяват първия апарат — тя мушна ръката си в неговата и ускори стъпката си, за да не изостава. — Единственият, който е свършил някаква работа днес е Робинтън.

— Робинтън?

— Да. Той съчини една чудесна балада и няколко чудесни песни, а ето, че сега няма повод да ги свири.

Дали Лесса умишлено беше спестила това досега, Ф’лар не знаеше, но те прекосиха Двора усмихнати, въпреки болките в корема му.

Тяхното преминаване така или иначе щеше да бъде забелязано, но усмихнатите им лица донякъде успокоиха вечерящите, насядали около импровизираните маси на двора. А Ф’лар едва сега почувства, че наистина е празник.