Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
Помещението сякаш отразяваше характера на обитателката си: по стените имаше многобройни ниши, където се съхраняваха навити на свитъци книги, на писалището бяха оставени купища неизползвана Фаниева хартия, тръстикови писци, восъчни таблички, едно чудато стило от животинска кост за писане върху восък, сухо мастило от сепия, което се разтваряше във вода, мастилница, пълно с пясък сито, което се използваше от римляните вместо попивателна, и сметало.
В единия ъгъл на стаята беше поставен голям тъкачен стан от Патавия, а по стените около него на големи гвоздеи бяха окачени всевъзможни по цвят и дебелина гранки прежда — червена и виолетова, синя и зелена, розова и кремава, жълта и оранжева — защото Аврелия сама тъчеше платовете за дрехите си и предпочиташе ярките и пъстри багри. В момента на стана стоеше недовършено широко парче платно в огненочервено, тънко като мъгла, тъкано от прежда, тънка като косъм. Това беше истинско предизвикателство за девойката, защото щеше да бъде сватбеният й воал. Вече един от нужните платове — шафраненият — беше готов и стоеше прилежно сгънат на една лавица в очакване на мига, в който собственичката му ще се залови с кроенето и шиенето. Смяташе се, че носи нещастие, ако момата започне да шие сватбените си одежди, преди да се е сгодила официално с бъдещия си съпруг.
Тъй като отдавна се занимаваше с дърворезба, Кардикса от своя страна се беше заела с изработването на резбован, сгъваем параван, издялан от най-качествено африканско дърво, използвано най-често за писалища; парченцата шлифован оранжев и червен халцедон, яспис и оникс, които тя възнамеряваше да инкрустира в дървото във формата на цветя и листа, чакаха грижливо подредени в специално отредената им резбована дървена кутийка — по-ранно произведение на робинята.
Аврелия затвори всички кепенци — широките, коси отвори в тях едновременно пропускаха достатъчно въздух и слаба светлина, колкото човек да вижда в помещението. Самият факт, че кепенците са затворени, беше ясен знак за всички в къщата — и братя, и роби, че младата господарка не желае да бъде обезпокоявана. Тя седна пред писалището, облакъти се на него, подпря глава на дланите си и изпадна в дълбок размисъл.
Как би постъпила в подобна ситуация Корнелия, майката на Гракхите?
Това беше критерият, който тя прилагаше навсякъде и във всичко. Как би постъпила Корнелия, майката на Гракхите? Какво би помислила Корнелия, майката на Гракхите? Как би се почувствала Корнелия, майката на Гракхите? Защото Корнелия, майката на Гракхите, беше нейният идол, пример за подражание, модел, според който тя, младата девойка, да се учи как да говори и как да постъпва.
Сред многобройните книги, подредени на полиците по стените, бяха абсолютно всички публикувани писма и размисли на Корнелия, майката на Гракхите, заедно с всички трудове на други автори, в които се споменаваше, пък макар и една-едничка думичка за нея.
А коя беше всъщност тази Корнелия? Тя представляваше всички качества на римска аристократка — и бе тяхно въплъщение от самото си раждане до смъртта си.
По-малката дъщеря на Сципион Африкански — същият, който разгроми Ханибал и завзе Картаген — се беше омъжила на деветнадесет години за знатния нобил Тиберий Семпроний Гракх, който по онова време беше навършил вече четиридесет и четири; майка й, Емилия Павла, бе сестра на великия Емилий Павел, което правеше Корнелия, майката на Гракхите, патрицианка и по бащина, и по майчина линия.
Като съпруга на Тиберий Семпроний Гракх тя била безупречна и за двайсетте години, в които били женени, с волско търпение му народила дванайсет деца. Гай Юлий Цезар навярно би казал, че нескончаемите брачни връзки между близки роднини във фамилиите на двамата й родители — Корнелиите и Емилиите — са били причина всичките й деца да се родят болнави. Но Корнелия упорито се грижеше за всяко от нещастните си отрочета, отдавайки му цялата си любов и внимание. В крайна сметка, удаде й се да съхрани живота на три от рожбите си. Първото от децата й, което доживя зряла възраст, беше дъщеря й Семпрония; второто беше момче, което наследи името на баща си — Тиберий; третото беше отново момче — Гай Семпроний Гракх.