Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
Как би постъпила Корнелия, майката на Гракхите? За пръв път Аврелия се сблъскваше с подобен въпрос, на който не можеше да намери отговор. Колкото и да се мъчеше да разсъждава логически, или напротив, да даде воля на интуицията си, тя не можеше да влезе в кожата на жена, чиито родители за нищо на света не биха й оставили свободата сама да избира съпруга си. Разбира се, на нея не й беше трудна да проумее какви подбуди са накарали вуйчо й Публий да предложи подобно решение; тя достатъчно добре познаваше класическото наследство, за да е способна сама да направи паралел между своето положение и това на Троянската Елена; с тази разлика, че Аврелия не се мислеше за фатална красавица, още по-малко за идеална партия за римски младеж, който си търси жена.
Най-накрая обаче девойката стигна до единствения изход, от ситуацията, който дори Корнелия, майката на Гракхите, би одобрила: просто щеше да прегледа внимателно целия списък на представилите се кандидати, щеше най-съвестно да прецени плюсовете и минусите на всички свои обожатели и да избере най-подходящия. Под най-подходящия тя далеч не разбираше онзи, който би й се сторил най-привлекателен. Трябваше и щеше да се съобразява единствено с римския идеал за глава на семейство. Мъжът й трябваше да е от знатно потекло, сиреч да произхожда от сенаторска фамилия, чиято дигнитас и обществена значимост да са изпъквали в римското общество от поколения, по възможност дори от времената преди установяването на републиката; името й не биваше да бъде опетнявано; а самият кандидат трябваше да бъде смел, скромен, да не се поддава на каквито и да било крайности, да се отнася с нужното презрение към парите, да стои над корупцията и моралното проституиране, да е готов да отдаде живота си за благото и честта на Рим.
Проблемът беше сериозен. Девойката се питаше как момиче като нея, което цял живот е живяло под закрилата на родителите си, оградено от близките си, ще успее само да отсъди правилно? Така че не й оставаше нищо друго, освен да поговори насаме с всеки от тримата възрастни в семейството си: с Марк Кота, с Рутилия и с по-големия си брат Луций Аврелий Кота, и да ги попита за искреното им мнение кой от всички мъже, включени в списъците на кандидатите, отговаря най-добре на поставените от нея условия. И тримата се престориха, че въпросът й ги заварва неподготвени, но явно, че всеки от тях предварително си беше съставил някакво мнение и използваше случая, за да го наложи по дискретен начин. За Аврелия обаче не беше трудно да улови в отговора на всеки от близките си зле прикрити предразсъдъци и пристрастия.
Така че не постигна нищо с разпита.
— Очевидно не си е харесала никого — отбеляза мрачно Кота пред жена си.
— Абсолютно никого! — съгласи се не по-малко мрачно Рутилия.
— Та това направо не е за вярване! Едно осемнайсетгодишно момиче, което дори за миг да не си е помечтало за някой свой връстник! Какво й има?
— Откъде да знам? — въздъхна майката, сякаш въпросът съдържаше обвинение към самата нея. — Ако наистина й има нещо, то не го е наследила нито от мен, нито от когото и да било по моя линия.
— Е, със сигурност не го е наследила и от мен! — сопна се съпругът и тръсна гневно глава в знак на яд и безсилие. Сетне целуна жена си, за да оправи положението, и се отпусна на стола си, изпаднал в дълбоко униние. — Готов съм да се обзаложа, че с нейната придирчивост ще изкара всички до един неподходящи!
— И аз така мисля — рече Рутилия.
— Тогава какво да правим? Ако не внимаваме, току-виж дъщеря ни се превърне в първата стара мома по свое желание в цялата история на Рим!
— Най-добре ще е да я пратим при брат ми — предложи Рутилия. — С него тя ще може спокойно да обсъди въпроса.
Кота изведнъж засия и възкликна:
— Прекрасна идея!
На другия ден Аврелия тръгна сама от бащиния си дом на Палатина, придружена единствено от вечната си спътница Кардикса и от двама едри мъжаги — гали, чиито задължения предполагаха завидна физическа сила, и се запъти към Карина, където живееше Публий Рутилий Руф. Нито Кота, нито Рутилия бяха пожелали да се месят в разговора между вуйчо и племенница, за да не смутят девойката. Затова предварително уговориха Рутилий Руф да я чака в дома си, тъй като той беше много зает човек; в действителност се беше заел единствено с уреждането на административните въпроси на град Рим, оставяйки на Гней Малий Максим тежката задача около набирането на достатъчно голяма армия, която да отведе напролет в Трансалпийска Галия. Но все пак Публий Рутилий Руф щеше да е последният човек, който би се скрил от роднините си в момент, когато те се нуждаят от съветите му.