Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
Често, когато на някоя римска трапеза се съберяха само мъже (сред които неизменно имаше поне двама-трима от официалните кандидати за ръката на Аврелия), се провеждаха дълги спорове какво точно у нея привлича противния пол. Според някои целият й чар се дължал на онези замечтани виолетови очи; според други красотата й била в прекрасната й кожа; трети настояваха, че трябва да се обръща внимание най-вече на изключително правилните й черти; останалите се хващаха за прелъстителната й уста, за изпъкналата й брадичка или за фините й ръце и тънките й крака.
— Прави сте, но пропускате най-важното — изръмжа Луций Лициний Крас Оратор. — Слепци! Не виждате ли, че тя е една весталка, пусната на свобода… Тя е Диана, не Венера! Защото е недостижима. И тъкмо с това ни привлича.
— Не, всичко се дължи на виолетовите й очи — прекъсна го малкият син на Скавър Принцепс Сенатус, който също като баща си се казваше Марк. — Дори бих казал пурпурни! Аврелия е самото въплъщение на благородството! Тя е едно живо предзнаменование.
Но когато въпросната девойка влезе в стаята на майка си, сериозното й лице, издаващо пълната й непорочност, предвещаваше наближаваща буря или сърцераздирателна драма. В действителност по характер Аврелия беше такава, че най-малко би подтикнала хората около себе си към излишен драматизъм.
— Седни, дъще — усмихна й се Рутилия.
Аврелия седна и скръсти ръце в скута си.
— Искаме да поговорим с теб за сватбата ти — започна Кота, като се покашля, надявайки се племенницата му да каже нещо, с което да го улесни.
Но тя не проговори; изгледа го с проблясък на любопитство в очите си и нищо повече.
— Ти какво мислиш по въпроса? — попита майката.
Девойката сви устни и вдигна рамене.
— Ами надявам се вие да ми изберете някого, когото да харесам.
— Е, и ние се надяваме на същото — рече Кота.
— Кои са онези, които не харесваш? — заинтересува се Рутилия.
— Например Гней Домиций Ахенобарб Младши — отвърна без никакво колебание Аврелия, която обичаше да назовава хората с пълните им имена.
На Кота не му трябваха обяснения, тъй като не гледаше с добро око на младежа.
— Някой друг? — на свой ред попита той.
— Марк Емилий Скавър Младши.
— А така! Това не го очаквах — изпусна се Рутилия. — Мислех, че ти се нрави.
— Вярно, че е мил — съгласи се Аврелия, — но е прекалено срамежлив.
Кота дори не се опита да прикрие усмивката си.
— А ти самата не искаш ли да си намериш някой срамежлив съпруг, Аврелия? Подобен човек лесно ще сложиш под чехъл.
— Добрата римска съпруга не командва мъжа си.
— Добре тогава, няма да е Скавър. Щом Аврелия е рекла, така да бъде — махна с ръка Кота. — Друг да не ти е по сърце?
— Луций Лициний.
— На него пък какво му има?
— Много е дебел — присви устни тя.
— Аха, дебелите не са женската мечта.
— Това просто доказва, че му липсва самодисциплина, татко.
Понякога Аврелия наричаше Кота „татко“, понякога „чичо“, но и в двата случая това трябваше да изразява нещо: когато Марк Аврелий играеше ролята на баща, той си беше „татко“, когато се правеше на доброжелателния роднина, биваше понижаван в „чичо“.
— Права си, така е — и този път нямаше как да й възрази Кота.
— А има ли някой, когото би предпочела за съпруг пред останалите, дъще? — намеси се Рутилия, опитвайки друга тактика.
Аврелия като че ли се отпусна при този въпрос.